Отговорът идва съвсем естествено: заради ЕГОИЗМА.
Реших да пусна темата в тоя клуб, защото хората тук са мислещи. Можех да го направя и в клуб "Религия", но там средата е до голяма степен обсебена от изпълнени със суеверия хорица, загубили способността си да мислят.
Основният проблем на съвременното общество се корени в човешкото съзнание. По-нататък този проблем се разраства до междуличностно, обществено, нациоално, интернационално и глобално равнище, причинявайки ужасни бедствия.
Този проблем е егоизмът. Ние живеем в егоистично общество. От малки мозъците ни биват промивани, че трябва да живеем и мислим само за себе си (или най-много за хората около нас, т.е. семейството, което уж да мине за "любов"). Тази промивка на мозъците идва от страна на възпитанието, образованието, обществото като цяло, медиите, филмите и т.н. и т.н. Просто израстваме с нагласата обикновено на мижави егоистични отрепки, мислещи и работещи само за себе си. В най-масовия случай стават служителчета-мижитурки, или в по-образования вариант - кариеристчета-юпита. В по-редкия (но все пак по-ползотворен) случай някои от нас стават предприемачи. Но егоизмът пак си остава. И нанася вреди, които отдавна и безвъзвратно са надхвърлили националните граници и са се превърнали в тежки глобални проблеми. Да не ги изброявам, всеки от нас ги знае.
Да погледнем и българското общество. То е типично съвремено общество, изградено на егоистичния принцип. И затова боледува. Хората, дори от най-ранна възраст, гонещи неистово егоистичната представа за (единствено) личен "успех" (и следователно обсебени от болни невротизиращи амбиции) или подвластни на страха за оцеляване, се невротизират и превръщат живота си в ад. Това, освен че разстройва психиката, води до много заболявания на нервна основа, явява се нерядко и причина за други опасни за здравето "бягства" - като цигарите, алкохола, наркотиците, сектите и т.н.
То е като всяко едно общество. Това е обществото на "Скакауеца". Инертният инфантилен обсебен от страхове човечец.
Егоизмът приема различни измерения. Той е: личен, семеен, етнически, национален, религиозен. Всеки принцип на разделяне на група хора от друга хора по даден признак е проява на егоизма. Дори и в рамките на дадено племе или селце хората преди (а и сега) да са си помагали и помагат едни на други, то тази взаимопомощ не надхвърля твърде ограничените рамки на племето или селцето. Например също мюсюлманските и християнските сектанти си помагат помежду си, но това правят единствено в рамките на сектата, за тях "останалите" са "грешници". А днешните проблеми са толкова мащабни, че изискват най-малкото национален и най-вече глобален подход.
Така че за каквито и култури и религии да говорим, не осъзнаваме ли основния проблем на съвременните (и не само) общества, доникъде няма да я докараме.
Коренът на проблема е в човешкото съзнание. Заразата е обсебила всеки един член на обществото. Всеки човек е длъжен да погледне себе си, да види причините за нарушеното равновесие в съзнанието, както и да предприеме адекватни действия за преодоляване на вече създалите се проблеми. Това иска мислене, но също и творчество, дори и медитация.
|