В традиционните общества човек преминава - през определени периоди - най-различни инициации. Между тях свързани с това, за което питаш, са т.нар. ритуали на прехода - преминаване от детско-юношеска в зряла възраст (някои общества имат строго градирани възрастови структури), от воин в семеен човек и пр. и пр. Също наричането на името - при някои народи това става многократно, защото с новия етап човек получава ново име - тъй като се смята вече за различен (нов) човек. И тъй като на името в традиц. култури се отдава огромно значение (като на носител на сила), то не е просто даване на някакво название.

Как е прим. при индианците - с наричането на първото детско име, с пробиването на ушите (на ок. 4 год.) детето се приобщава към света на Висшите сили. И то не толкова то самото се "прави" някакво - по-скоро го представят на силите. През цялото време до юношеството то слуша легенди, митове, обяснява му се кое как е и пр. и пр.
Истинското "кръщение", така да се каже, идва с първото инициационно търсене на видение (на 16-17-годишна възр.), когато младежът трябва да намери своя покровител - или поне първия от покровителите си, и да се научи да контактува с "невидимия свят".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите