Логиката ти куца. Особено като имаш предвид, че езичниците не са "си докарали християнството", а християнството се е налагало почти навсякъде с насилие.
Най-голямото противоречие между съвременното християнство и учението на Исус ви го обясни Алекс преди време в клуб "Християнство" в темата "Относно Християнство и Йога". Исус отказва да се поклони пред господаря на тоя свят (т.е. пред властта), Исус отказва да направи каквито и да било компромиси със себе си и учението си, дори когато животът му е заплашен, докато лъжехристияните всъщност прегръщат пламенно идеята християнството да стане религия на властта с всичките репресии, насилие и сковаващ ефект върху разсъдъка на хората.
Но има и езически държави, които твърдо и до ден днешен отстояват корените си и не са позволили НИКОГА например някоя авраамическа религия като християнството или исляма да вземе връх в религиозно-културния живот.
Блестящи примери в това отношение са Индия, Китай и Япония - азиатски държави, запазили езичеството и традициите от най-дълбока древност, като успоредно с това са приемали и абсорбирали всякакви нови идеи, учения и религии. Особено забележителен пример в това отношение е Индия, дори възникването през Средновековието например на учения като тези на Кабир, Гуру Нанак (чието учение впоследствие се извращава в религията, сега позната като сикхизъм), които обединяват хиндуисти и мюсюлмани. Много такива явления доказват отсъствието на фанатизъм, дълбоко характерно за културата на тези азиатски държави. И особено на Индия, където традицията да се разпознава Божественото присъствие (Гуру) в едно тяло, от най-дълбока древност досега, прави индийците винаги отворени и разкрепостени по отношение на новото.
Затова и сред народите на тези държави, макар и да са разпространени донякъде христянството и ислямът, те никога не са вземали връх в религиозно-културния живот, защото... всъщност дори на средностатистическия човек там е ясно, че нищо ново не казват.
Интересното например за Китай и Япония е, че в някои моменти (в продължение напр. на няколко века) християнството там е било забранявано, което се е дължало не на друго, а точно на липсата на възприемчивост от страна на християнската демагогия към различните учения. Което естествено се дължи на тъпотата и ограничеността на свещениците. И макар и търпими и възприемчиви към новото, тези азиатски държави са нетърпими към религиозния фанатизъм и го отрязват в зародиш.
Та тези държави хем запазват езическите си корени, хем постоянно абсорбират и възприемат новото във вид на различни неща. Затова и са просъществували толкова време и до ден днешен продължават да бъдат едновременно силни в постоянното си усъвършенстване си привлекателни с културното си многообразие.
|