|
|
| Тема |
 Преданието за вграждане |
|
| Автор |
kozaa (рогата) |
|
| Публикувано | 19.03.07 16:54 |
|
|
|
В миналото при зидане на обществени сгради или мостове трябвало да се принесе човешка жертва, като тя или сянката и се зазиждали в основите или в оставена недостроена част...
Най-срещано е обяснението, че в този случай има нужда от дух пазител. Той може да се създаде изкуствено, като се взида жив човек или, според по-късна замяна, само сянката му. Така се получавала един вид защита на сградата или моста, чиято несигурност смущавала и майсторите, и собствениците/обитателите/пътниците. Обяснява се с примитивната зидарска техника, която не може да задържи сградата и да я предпази от стихиите.
Според други, принасянето на жертва целяло да се спечели благоразположението на духа - собственик на мястото...
У нас съществуват множество легенди за вграждане на сянката на скъп човек. Най-известната е възпята в народната песен за вграждането на майстор Маноловата млада жена.
Самото вграждане ставало тайно, без знанието на жертвата - в удобен момент някой измервал с връв или пръчка дължината на нейната сянка, а после в основите била вграждана само "мярката". Макар че в строежа се вграждала само дължината на сянката, в миналото вярвали, че това неизбежно води и до смъртта на човека (затова в някои варианти на песента се описва и действителното вграждане на една от невестите).
С други думи, сянката е била видим знак за живот (белег за всяко живо същество под слънцето), а нейната липса била знак за липсата и на живот - в този свят няма същества без сянка, такива са само мъртвите в отвъдния (където няма слънце).
Известен ли ви е подобен мотив в преданията на други народи?
| |
| |
| 
|
|
