|
Тема |
Архондисване [re: SamSirius] |
|
Автор |
SamSirius (Sam I am) |
|
Публикувано | 08.02.07 00:15 |
|
|
Архондисване
Схемата за "архондисването" не е нова. Тя е разработена още преди няколко години от Тивериополския епископ Тихон (викариен епископ, т. е. помощник на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон) и "успешно" прилагана от него в Рим.
Той, разбира се, прави това без разрешението на Св. Синод на БПЦ, вероятно надявайки се, че Рим е твърде далече от София. Тъй като, както казва Спасителят, “няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае” (Мат.10:27), епископ Тихон е привикан от родните архиереи и му е забранено да раздава "благороднически" титли от името на БПЦ. "Светлият" му пример обаче е последван от по-висшестоящ в йерархията – Старозагорския митрополит Галактион. "Ноухау"-то изглежда му е предоставено от бивш съратник на епископ Тихон – йеромонах Дионисий, неизменен участник в архонтските церемонии.
В миналото (а и сега във Вселенската патриаршия) архонтската титла се е давала за заслуги към Църквата. Митрополит Галактион обаче променя тази традиция. Според него архонтската степен не се дава за заслуги, а подчинява човека на Църквата, прави го зависим (нека си спомним цитираната широко реплика от церемонията с г-н Слави Бинев: "Гори и се подчинявай").
Текстът на документите на пръв прочит е доста неясен поради желанието на съставителите той да звучи архаично-църковно и да носи благороднически оттенък, макар и езиковото безсилие и неграмотност на авторите да личат отдалече, издавайки едно напълно аматьорско изпълнение. Като познавачи в областта на "семинаристката стилистика", от “Двери” сме подготвили някои указания, които ще улеснят разбирането на текста:
1. За да бъде разбран смисълът на текста, съветваме да се замени думата “любов” с “пари” (неофициалната информация е за около 300 000 лева само за получаването на титлата) и неясните пасажи ще станат разбираеми.
2. Църквата не е институция, която съхранява доброто(!). И изобщо изясненията, отнасящи се до Църквата, епископското служение и добродетелите, не отговарят на православното разбиране.
Специфичният стил на текста потвърждава нашата хипотеза, че документите (може би превеждани частично от гръцки език) са дописвани от двамата бивши възпитаници на Софийската духовна семинария. Множеството помпозни и нищо незначещи словосъчетания целят да впечатлят бизнесмена и да го убедят, че в замяна на "дарението" получава нещо велико. Резултатът е трагикомичен.
|
| |
|
|
|