|
А картите са ти доста симпатичнички, за разлика от тебе. Как е Озирис бе?
Озирис е добре, скопецо !
ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ
Сет убива бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог.
Хор убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет. Така Сет бива кастриран и убит.
Така е по египетски.
Чуй сега как е по трако-български.
Венци кастрира метлата и му подрязва опашката.
Обезглавява безумното му бръмчилото и го обковава в ритуална чаша.
За разлика от юдео-масоно-симито-мастико-христито сатанински
обичаи по тъмна доба на "тайни вечери" да се събират в гей-дружинки,
Венци явно и славно си пие Винце от кухата главица лутомска -
с приятели и приятелки.
ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ
А ето това е за глупеца-скопеца целият разказ за Боговете на Египет и техните обичаи.
Същите обичаи, които са приети на Никейският Събор от 325 г в канон
№ 6, който гласи :
ДА СЕ СПАЗВАТ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ ПРИЕТИ В ЕГИПЕТ И ПЕНТАПОЛ/Вавилон/ !!!!!!!!!
Този канон е отменен от гаргите и юдеите в Цариград през 381 г.
На същият събор е отменено върховенството на Александрийския
патриарх, а езичниците и арианите са забранени със закон.
Провери си тъпако, защо преди и след 381 г. готите воюват с анадолските
простакеси и недоносляци на територията на цялата римска империя ?!?!?
Изми ли си зъбките ?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Обичаите, които отхвърлиха гаргите и чифутите,
юдео-християните и комунистите :
ИЗИДА И ОЗИРИС
Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година.
В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тот - ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъйкато той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроява хитър план.
Веднъж в игра на зарове с луната Тот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.
Минава време. Озирис се жени за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взима за жена тяхната най-млада сестра Нефтис. Богът на земята Геб дава на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заема трона на двете империи и става велик, мъдър владетел, подобен на слънцето, което излъчва светлина и което подарява храна на земята. В своята държава Озирис укрепва правдата, разпростира надалеч границите на империята, царуването му създава мир и благосъстояние, а враговете се боят от смелостта му. Научава хората да почитат боговете, въвежда земеделието, употребата на огъня; жителите на Египет от него научават първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознава с брачния живот, преустановява дивите обичаи на народа. Не само хората, но и боговете вярно се подчиняват на Озирис.
С все по-голяма завист гледа Сет на нарастващата власт на брат си, но нищо не може да стори срещу нея, защото Изида със своя ум и вълшебна сила бди над сигурността на своя мъж.
Един ден Озирис тръгва на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитва да заграби властта, обаче Изида проваля всичките му коварни опити. След дълго хитруване той все пак успява да измисли капан, който причинява гибелта на брат му.
Сет взима точна мярка на тялото на Озирис и приготвя чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни. Урежда пищно тържество в двора на Асо (негов другар). Изида напразно се опитва да предпази мъжа си, но Озирис приема поканата. Когато настроението на тържеството достига връхната си точка, Сет заповядва да внесат пищно украсения сандък, отваря го и казва, че ще го подари на онзи, чието тяло го запълни точно. Един след друг поканените полагат усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успява. Опитва се и Озирис и тялото му изцяло запълва чудния сандък. "Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе!", извиква Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскачат от скривалищата си, захлупват върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковават и го потапят във водите на Нил.
Когато Изида научава за печалната съдба на своя мъж, отрязва едната си плитка, облича дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскача от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обикаля гори, поляни, планини и долини, разпитва всекиго, когото среща, с магическата си власт кара и животните да проговорят, но всичко е напразно - никой не й казва къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитаща се по брега на Нил, случайно попада на деца, които разказват на богинята по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлят във водите на реката чудно издялания сандък с тялото на Озирис, и как чудният ковчег, плуващ към морето, се оплита в корените на едно огромно темарисково дърво, което от този момент започва все повече да расте и с времето ковчегът се враства в огромния му дънер.
Изида тръгва да намери чудното дърво, но не намира нито следа от него. Жителите на делтата й разказват, че огромният темариск е отсечен по заповед на Библоския цар, за да издялат от него колона за двореца му. Така колоната в палата приютява в себе си тялото на Озирис.
Изида без колебание тръгва за Библос и след време попада при царицата, която й поверява един от малките принцове. Богинята остава в дома на библоския цар и толкова много обиква малкия принц, че всяка нощ с течение на времето се опитва да го направи безсмъртен, като го държи над жарава. Една вечер царицата се скрива в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката и разбира истината. Изида разкрива коя е и признава истинската причина за гостуването й в двореца - да търси тялото на мъжа си. Царицата проявява съчувствие и заповядва да разрежат дървената колона. Действително намират чуд- но украсения сандък на Сет, дават го на Изида и тя отплува с него обратно към двореца си.
По време на отсъствието на Изида от брака на Сет и Нефтис се ражда дете. Наричат го Анубис - бог с глава на чакал, който става пазител на везните от подземния свят.
Сет научава за пътуването на Изида и скоро стига до ушите му вестта за завръщането на египетска земя на тялото на брат му. Неговата ревност и омраза пламват отново, той не може да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се залавя да търси ковчега, но безрезултатно. Накрая му помага случайността - по време на лов един тигър му се изплъзва изпод стрелата, той тръгва да го преследва до късно вечерта и с появата на луната пред него блясва металния сандък, скрит от Изида. Див гняв обхваща Сет и той се нахвърля на ковчега, разбива капака и нарязва трупа на Озирис на четиринадесет къса, като ги разхвърля във водите на Нил, в тинята и по околните земи, за да не бъдат събрани никога.
Щом Изида чува новината за новото злодеяние на Сет, отново потъва в мъка, като че ли току-що е изгубила своя обожаван съпруг. Вика на помощ своята сестра Нефтис, която довежда със себе си нейния и на Сет син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгват да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Претърсват цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успяват да съберат всички късове с изключение на един - детеродния орган на Озирис (той остава в Нил, където е погълнат от една лакома риба). С безкрайно търпение Изида слепва едно в друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворява ново. След това напръсква с вълшебна течност своя съпруг, произнася вълшебни слова и великият цар отново възкръсва за живот.
Изпълнена от нежна любов, Изида пада върху тялото на Озирис, нощта прекарва с него и от тяхното единение се зачева момченцето Хор, славното дете-слънце.
Обаче Озирис няма как да остане по-нататък в царството на живите - възкръсва за кратко време само за да даде живот на своя безсмъртен потомък и отива в царството на мъртвите. Там боговете, още помнещи неговата доброта и справедливост, го правят цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите.
Изида приготвя подобаваща на трупа гробница, а Нефтис и Анубис го балсамират, увиват го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят.
След това Изида се оттегля в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя ражда наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пази чрез своята вълшебна сила от престъпни покушения. Когато Хор става здрав и силен момък, Озирис го посещава и го кара да отмъсти кръвно за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.
Хор намира съюзници в лицето на Нефтис, жената на Сет, намразила своя мъж заради престъпленията му и сина й Анубис. Успяват да съберат голяма войска и тръгват на бой срещу тъмнината. В жестоката борба боговете застават на страната на Хор и той успява да победи армията на Сет. Хор тръгва да преследва Сет и между двамата богове започва див двубой. Сет изважда окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязва детеродния орган на Сет. Така с изгубването на своето мъжество Сет за вечни времена е принуден да се откаже от надеждата за царуване на земята.
Хор поднася изваденото си око на Ра, господаря на вселената, за да го отнесе на небосвода и сътвори от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царува мъдро и справедливо, от висините окото му животворно грее върху живите.
Бог Хор :
Маловерецо е безпредметнико :
Защо ли Соколът е Египетски, Трако-Български/готски/
и Римски държавен и верски символ ???
|
Re: Поредицата по за Българите [re: Koпpивeнa_мeтлa]
