|
Понеже гледам в мое отсъствие резашките мнения са станали актуални - ще припомня на аудиторията едно уникално творение на нашия приятел Сам в клуб религия. Свалил съм го на компа и си го препрочитам от време на време:
2030 г. Някъде в пустинята на Новите Територии на Израел. Излязъл на разходка израелски войник открива делва с листа. Учените разшифроват, че това е Истинския Коран на едно до скоро разпространено течение на юдаизма, наречено ислям.
Извадки от Житие на Грешния Мохамед:
Сура ХХХ
Бях щастлив водач на керваните на жена ми. Животът бе лек и хубав – тя ме биеше само 5 пъти на ден В града ни имаше разни християнски свещеници и аз, като истински кръшкач от работата обичах да си губя времето около тях. Един от тях Eл Метла ибн Коприва, все говореше за това, какви са жените. Как да се подчиняват на мъжете. Ефектът от думите му бе, че редовно го биеха така ненавижданите от него жени. Но аз си казах – Аз мъж ли съм или свинска зурла??
И й викнах: О, жено! Кой е господаря в тази къща??
Гаден ход, така се оказа. Наби ме 5 пъти по 5 и ме изхвърли от къщи. И така, горкият аз, ридаейки и скубейки козината на камилата излязох от Мека. Колко вървях не знам, ама по едно време на камилата ми й писна да й развалям вълната и ми тегли един къч. Оказах се пред една пещера. Бях гладен – жена ми не е тия, дето готвят.
Влязох в пещерата и от глад задъвках едни скални гъби. Олекна ми. Взеха да ми се явяват разни неща – зелени облаци, голи девици и розови камили Хапнах още гъби. И о, чудо, видах Ел Метла ибн Коприва. Очарован се взирах в него. Стискаше в ръка от гъбите и очите му се въртяха в кръг. Стори ми се като Ангел и той ми каза:
Пиши това, което ще ти кажа. Това са думите на Бога! Ти грешнико!!
Леко обезпокоен отвърнах: Не знам да пиша!
Това не трогна мъжа и той извади една голяма метла и викна:
Пиши или......
И изведнъж от гъбите ли, от къча на камилата ли, но аз казах:
Добре, казвай, ще пиша.
Скъпи читатели на Истинския Коран, ето, че най-накрая успяха да разшифроват още части от намерените скрижали. Работата бе затруднена от наплютите от мухи листа.
Сура Камилата
Нещо топло и ароматно ме обля. Отворих очи и видях камилата ми да се облекчава над мен! И това бе ЗНАК! От Небето! Че благодатта ще се излее над мен, така както пикнята ме заливаше.
Изведнъж камилата започна да се преобразява. Превърна се в едра и яка жена с червени устни, които се криеха под хубави мустаци. С ужас разпознах жена ми!
О! – рекох аз и се огледах за място, в което да се скрия.
В този момент Ел Метла ибн Коприва се събуди и съзря жена ми.
- Ти, грешнико – изквича той – значи с нея съгрешаваш пред Бога!!! Всичко женско е от Иблис!
Коленичи и както си беше гол, с развяващ се к**, хвана метлата и започна да ме бие.
- Кой е твоят Бог, а!? – задавайки ми този въпрос, не спираше на ме млати с метлата.
Опитах се да мисля логично, но единствено за което се сещах бе, че ми се ядат гъби и че трябва да се отдалеча на ГОЛЯМО разстояние от жена ми..
В този момент жена ми с все сила стъпи на х** на Ел Метла ибн Коприва . Как уцели толкова малко нещо, не знам. Сръчна е тя, моята жена!
Той изпусна Метлата и нададе вик, гледайки към тавана на пещерата:
- ААААААААЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛАААААААААЛХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ!!
Точно така!
И изведнъж ми се случи чудо – Видях Рая.
И там – едни тави с ориз, едни голи девици.....О, Аллах, Аллах! Като потекаха едни лиги по брадата ми......
- Аллах! Да, това е моят Бог! – извиках възторжено аз и доволно отидох да търся още гъби. В този момент, докато пещерата се огласяше от квиченето на Ел Метла ибн Коприва, се зачудих защо ли камилата беше розова???
Шалом Су(т)ра ?!?
По изгрев, слънце ранна сутра, зад камилата един арабин плиска свойта мутра. От козинявата камила със силна струя пикочта излиза и с нея той с мокра длан перчема си зализа. А после с поглед луд и див, отчаян, но щастлив, мощно ревна: "Аллах акбар, Христос - велик". Заминавам в пещерата, там ще постя и сал Емир ще иде там на гости. "Жените - те са си лекета, а езичниците са прасета, затъняли във грях, порок. Чист съм аз, пред тебе Мохамеде, мили мой пророк!" Дисагите - отляво напълнил е с коприви, отдясно пък със сливи, от които ще се прая аз ошав, небето ще ми е чаршаф, звездите - пътеводни знаци ... косматата камила маце... И ей го на - окъпан с блеснали очи, камила яхнал през пустинята търчи, напред се взира, вижда знака - емира в пещерата явно вече чака...
В пещерата на възглвници седи, Емира с наргиле кади, мустаците опъва и почесва, светлина от лампа маслена по тиквата му гола ту се скрива, ту проблесва. До него торбата пълна с мандарини и фурми, каква наслада! А плешивата му тиква пълна със голяма изненада. Знае, че Метлата по жени не тича, знае се че същият камилата обича, ала стига секс са правили самотни двама, иде време за промяна. Не е сигурен какво ще се получи, със сигурност обаче ще се включи. Ясно - броят ще е три, Емирът сладки планове крои, сладки са фурмите дет със лявата ръка похапва, докле с дясната под пъпа се пошляпва.
"И тъй къде ще е метлата, ще му заповядам да е по средата. Камилата издържа много, отдолу ще е слава богу, а аз пък грях-негрях ще гледам отстрани, а после ще се хвърля върху тях..."
Това литературно-научно съчинение ще има продължение, в която гъбите играят важна роля, ала не бързайте за него, моля. Сънища с реалност се омесват, с фурми, сливи и камилски дарадонки всички се оплескват, в таз реалност кафяво-синя се явява Морла - една езическа богиня и с нейният магически камшик ред и дисциплина въдворява там за миг...
Продължението...
Настана вечер, тиха, прохладна, звезда от небосвода падна и Емира търсеше във нея знак, кога Метла с Камила излязоха от падащия мрак. На Емира тиквата блести, Метлата радостна скимти, Камилата пък силно маха със опашка, отново за Емира знак, "Готова е за задна паршка". Ала Метлата грешка бе направил, от сливите една не бе оставил, доста беше се старал по пътя до една ги бе изял. Дори Емира той не поздрави, забравил за обноските добри - във дъното на пещерата да сере се скри. Бавно на Емира му сече главата, доде се сети що се скри Метлата, "Аллах-смиллях ... вони, ясно тоя що се скри!" Навън побягна като луд, пещерата му отвърна - със салют!
Навън нощта е свежа, навън нощта е тиха, дори камилата от миризмата взе да киха. Емира чалмата си свали от свойта тиква с гюл натрия я, под носа си я притиква, а с другата ръка камилата опипва. След около час Камилата се чак възбуди и ей ги как ебат се като луди. Вътре в тъмното, във пещерата Метлата се кълне, че ще забрави вече що е слива и с ибрика на Емира се подмива.
Нощ е грее месечина, блести измитата гъзина, хладен вятър духа, чак балкана стене, с кура си Емира буха Метлата по главата куха. Метлата е пред него на колене, уж от болки стене, а се хили и пърди с гъзината си вече суха.
Казват, че една камила какво ли през живота си не е видяла, ала също казват че Камилата на гледката не издържала. През вековете истината смесила се със мълвата, в герои тя превърнала Емира и Метлата. За този дълъг-дълъг срок, Емира се превърнал във пророк, Камилата останала камила, а Метлата мале-мила се превърнала във страшен джин, на цвят кафяво-син. Емира в пещерата оттеглил бил се от светското, от суетата, когато страшен джин го посетил, ала храбрият пророк го победил. Победил го смело, без страх, защото човеко знай: "Велик е нашият Аллах!"
Човеко вервай, измама няма - щом го пише във Корана
Facta, non verba!
|
Империята отвръща на удара
(PRAEFECTUS URBI)
