|
В периода между 30-та и 100 –та година от нашата ера малка група от вярващи евреи и неверници, които живеят както в Израел (Палестина), така и в пределите на Римската империя започнали да се обединяват в самостоятелно течение вътре в самия юдаизъм – възникнала малка християнска община от хора, които вярвали свято в заветите на Исус Христос и в Неговото скорошно възкръсване.
Жреците, които по онова време ръководели евреите забелязали, че при определено доразвиване, по-точно преработка на християнското учение, то ще може да формира човек от робски тип, който ще се управлява лесно.
Човекът биоробот е такъв човек, който се е съгласил, разбира се не съвсем доброволно, а под въздействието на специална окултна програма, да вярва в някакъв нереален свят. А тъй като нереален свят се изгражда от някого с определена цел, този някой твърди, че познава законите му и иска от човека да им се подчинява. А фактически го подчинява лично на себе си.
По-нататък жреците на юдаизма, които по това време притежавали не само знания, но и практически опит във внедряването на необходимите видове учения сред масите, подготвили стотици проповедници от средите на християните, снабдили ги с пари и ги насочили към различни страни, за да внедряват необходимото им учение.
Като косвено доказателство за този факт може да се посочи, че в края на второто столетие от нашата ера еврейските християнски общини изведнъж разгърнали много широка мисионерска дейност в различни страни. А тя била предшествана от усилена евангелизация (издаване и тиражиране на християнската еврейска Библия). На всички е известно, че издаването на книги днес изисква много пари. А в онези древни времена производството на всяка книга изисквало не просто много пари, а изключително много пари.
Доста средства били необходими и за пътуванията в други страни. Такива пътешествия можели да си позволят само търговците или много знатните хора.
Тогава по какъв начин една селска община в която влизали предимно селяни е осъществила такава широкомащабна и скъпа опреация? Разбира се те са получили квалифицирана теоретична подготовка и голямо финансиране. Вниманието на жреците към обикновения вярващ селянин, моралната и материална подкрепа го превръщали във фанатик.
И така тези фанатизирани селяни получили пари, теоретична подготовка и благословията на жреците и тръгнали по другите страни. Дали са успели? Ни най-малко. Населението на всички страни отхвърляло еврейските проповедници. Отначало ги слушали, след това просто ги помолили да напуснат страната им, а прекалено нахалните ги биели и насъсквали кучетата си срещу тях.
Древният Рим бил езически и си останал такъв. Тези секти не оказали никакво влияние нито върху политическия живот на империята, нито на формирането на човека от нов тип, на роба – биоробот, за който мечтаели жреците. Римските императори не обръщали внимание на проповедниците от първата вълна и не ги покровителствали. Император Нерон, който се отнасял спокойно към различните езически вярвания, не зачитал единствено християните.
Успех бил постигнат едва при втората вълна. Те вече не били фанатици на вярата. Жреците ги подготвяли по такъв начин, че от една страна те можели да говорят убедително за вярата, а от друга притежавали знанията на психолози, които могат да въздействат на човека като използват стремежите му за свои цели. В задачите на проповедниците от втората вълна се включвало изключително въздействие върху управниците. Те трябвало да ги убедят в това, че християнската вяра ще укрепи властта им, ще я направи вечна, че държавата ще бъде изцяло управляема, контролирана и процъфтяваща. С тази цел били въведени доктрините:”цялата власт е от Бога” , “ управникът е наместник на Бога на Земята”.
Изповедта давала възможност да се контролират мислите, надеждите и постъпките на всеки член на страната. С една дума започнали да убеждават управниците , че въвеждането на християнството в държавата ще създаде най-удобните условия за нейното управление.
Външно всичко изглеждало точно така, но само външно. Управниците, които се поддали на тези уловки, всъщност не подозирали, че те самите попадат под управлението на други сили.
Християнството в Римската империя започнало да укрепва забележимо след 312 година, когато те успели да убедят император Константин в ползата за самия него от наличието на християнски църкви в държавата. Константин се съгласил да ги покровителства, като в същото време поддържал и храмовете на римските богове.
В резултат на това положението на християнската църква в Римската империя се подобрило значително, богатствата се умножили, а следващите поколения християнски епископи придобили могъществото на римски сенатори. Този факт и още много други говорят, че това учение не е могло да се развива и да оказва някакво сериозно влияние върху обществото без поддръжката на управляващите. Неговите лидери също винаги се стремели към властта.
Могъществото на Римската църква е огромно и до днес. Но вече я няма Римската империя. Случайно ли е това? Изключение от правилото ли е или закономерност? Никой не би могъл да назове нито една държава на тази планета, която да е процъфтявала след идването на християнството. И обратното – могат да се изброят много държави сполетени от печалната участ на Римската империя.
И още един интересен исторически факт – абсолютно във всички страни, приели християнството, скоро след това се появили евреи с нехристиянско вероизповедание, които необикновенно лесно забогатявалаи. Естествено както се досещате, те забогатявали от лихварство, което по онова време било забранена дейност за християните.
И разбира се от тогава започват да се създават антиеврейски настроения в европейските държави. Започват и гонения на евреите и сблъсъците между евреи и неевреи. По време на такива сблъсъци е имало загуби и от двете страни. Значи може да се предположи, че има и трето лице, което печели от всичко това. Това са еврейските жреци, наричани левити.
|
Християнството
