|
|
| Тема |
 Митраиския мит |
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
|
| Публикувано | 25.11.06 13:28 |
|
|
|
Тъжната истина е че от митраиската митология се запазват твърде малко легенди благодарение на християнството и исляма за всичко се съди предимно по откъслечни сведения и останките от митраиски барелефи. Двете най популярни сцени свързани с митраиския митология са неговото раждане и убиството на небесния бик.
И така на космическата планина свързваща средната земя с небесната твърд и долната земя точно до едно свещено дърво се разиграла драмата на Митраиското рождество. От камъка прародител на небесната планина наричан Тангр се отделил небесния войн гол с фригиска шапка, въоръжен с нож и факла с която озарил мрака на сътворението. Свидетели на тази сцена били група овчари които се били приютили в съседната пещера. Тогава прекланяйки се пред божественото дете, овчарите отишли пред него и му принесли в жертва първите плодове от своята реколта и първородните си агънца. Но младият герой бил изложен гол на вятъра за това се прислонил в клоните на една смокиня, от която откъсвайки с ножа си плодове се заситил а от клоните и листата и си направил дрехия. Така подготвен вече за битка той можел да се сражава със силите населяващи чудния свят в който се бил родил. Защото макар, че овчарите пасяли своите стада всичко това се е случило доста преди появата на хората.
В същност от този първи мит излиза че митра се е родил първо в идеалния свят който е бил подготовка и бойно поле за нашата реалност. Победите на Митра в идеалния свят били победи на доброто в реалния, създадения живот в идеалния свят бил подготовка за появата му в реалния.
Това било шахматната дъска на която силите на светлината Митра и Девите се борили срещу Ариман и Асурите. Свидетели на тази битка Зерван и Ормазд, времето баща на всички богове и създател на идеялния свят и Ормазд демиурга създател на човешкия род и матерялния свят, цар на боговете.
Първата битка на Митра била със Слънцето -Суря Митра побеждава Суря и го кара да коленичи пред него след което полага на главата му лъчеобразна корона която да носи от сега на татък през ежеДневния си път. После го изправя на нозе и протягайки му десница в знак на приятелство, сключва с него тържествен договор за приятелство. От този момент на татък двамата съюзени герои предано се подкрепят във всички свои начинания.
Този мит е част от литургията на митраизма свързана с посвещаването във воинския култ.
Но най разпалващия въображението Митраиски мит е историята свързана с убиването на небесния бик.
Ормузд(иранския зевс) брата близнак на Ариман създава първото живо същество а имено небесния бик.
То пасяло на една поляна когато Митра го видял. Младият герой успява да се приближи незабелязано до него и грабвайки го за рогата го яхва. Хукналото в галоп четериного напразно понася в яростен бяг своя ездач. Който въпреки че е хвърлен от гърба на животното не отслабва хватката си и увисва на рогата на бика, въпреки всичко той изнемогва и бива съборен на земята. Митра грабва животното за краката и го повлича към пещаерата която му служи за дом. По пътя има различни препятствия които преодолява.
Препятствията и изпитанията срещани в оригиналния мит са били също част от прелюдията в посвещаването.
Бикът е вакран в кошара от която избягва и започва да тъпче полята. Тогава слънцето изпраща гарвана си който му е вестоносец , за да заповяда на Митра да намери и убие бикът. Тогава митра започва да преследва бикът с вярното си куче настига го преди да се скрие в една пещера, хващайки го за ноздрите си сръка забива нож в хълбука му.
Тогава се случва невероятно чудо от тялото на умиращия бик се раждата всички треви и полезни растения които покриват с зеленина земята. От гръбначният мозък на животното поникнало житото а от кръвта му лозята от която се правила свещената напитка на мистериите. Напразно Ахриман хвърлял своите скверни създания върху животните с цел да отровят извора на живота. Скорпионът, мравката, змията напразно се опитват да разкъсат гинеталите на животното и да отровят кръвта му те немогат да попречът на чудото да се извърши. Семето на бика събрано и пречистено от луната поражда всички видове полезни животни, а душата му пазена от кучето се издига в небесните свери където под името Силван става покровителка на стадата. Така чрез жертвопринушението което се примирява да извърши, героят бикоубиец става създател на всички добродетелни същества. От смърта която причинява се ражда нов живот по богат и по благотворен.
Между времено се създава първата човешка двойка и Митра бива натоварен да бди над тази превилигирована раса. Напразно Ариман се опитва да я унищожи, Митра усоетява всеки негов план.
Най напред Ариман разорява полетата, провокирайки трайна суша, но техните обитатели изпросват помощ от техния божествен закрилник Митра. Божествения лък праща своите стрели срещу една стръмна скала и от нея бликва извор с жива вода в който хората утоляват морящата ги жажда.
Ариман обаче не спира до тук той предизвиква потоп, моретат излизат от своите корита и заливат цялата суша. Но един човек предупреден от боговете построява огромен кораб с който спасява живота на земята. После света бива изпепеляван и от огнените стихии предизвикани от Ахриман, но творенията Ормазд се спасяват отново благодарение на бога приятел на човешкия род, освобождавайки небесните води. Благодарение на добрия и вечно бдящ бог сразяващ злото човешкия род можел да расне в мир и благоденствие.
Героичния епизод на мисията е изпълнен. На свещен пир, който се възпроизвеждан чрез мистичните агапи, той отпразнува със слънцето своя верен боен другар подвизите и края на общите им борби. После двамата се понасят на огнената квадрига над океана който е неспособен да ги погълне и отива в царството, но безсмъртните от където закриля човешкия род.
Този мистичен разказ за произхода на света ни кара ясно да разберем значението на бога-бикоубиец в култа и по ясно да разберем званието “посредник”. Митра е създателят на който Ормазд поверява грижата да установи и подържа реда в природата. Митра е божествения Логос неделима част и проявление на върховния бог символ на неговата доброта и непобедимост. Духът закрилник на човека и непримирим враг на злото. Първоначалният разгром на Ариман не отнема моща му. Борбата между доброто и злото продължава на земята където пратениците на Митра и Ариман се сражават. Войната бушува и в небесните свери, чрез противопоставяне на благоприятните и пагубни звезди и отеква в сърцето на човека който е умален образ на вселената.
| |
| |
| 
|
|
