|
|
| Тема |
 Един ден от битието на Копривена метла... |
|
| Автор |
Morrigan* (Goddess) |
|
| Публикувано | 10.11.06 14:39 |
|
|
|
Небето бе леко облачно. Пред кухнята на Курилската лудница имаше изхвърлени остатъци от закуската на персонала и другите обитатели на солидно изграденото съоръжение. Из въздуха летяха гълъби и врабчета. От време на време кацаха и успяваха да покълват малко от остатъците. Проблемът им беше, че щом кацнеха и обитателят на една от стаите на 2 етаж, започваше да ги замеря с топчета мазилка. Кой казва , че е лесно да си гълъб или врабче в Курилската лудница??!?
Някои от врабчетата бяха дали свидни жертви и 2-3 от тях лежаха зашеметени от топчетата мазилка. Борбата продължаваше така от 3 месеца, откакто обитателят на стаята на 2 етаж бе преместен тук от Карлуковската лудница.Врабчетата му бяха набрали, но едва след като лудият успя да измлати по главата един от лидерите на гълъбите, започна да се замисля отмъщение.....
Изведнъж един от летящите гълъби, направи рязък завой и пикира стремително към прозореца на 2 етаж. Моментът бе издебнат идеално. Лудият тъкмо бе свършил топчетата и сега чегърсаше със зъби нова суровина от стените.Гълъбът нададе нетипичен за кротката си натура вик. Лудият се обърна и видя как една голяма курешка лети право към лицето му.Лайното го уцели право в очите и предвид рядката си консистенция започна да се стича надолу. Лудият не можеше да се избърше, защото ръцете му бяха стегнати отзад в усмирителната риза. Отвори уста и вътре лъснаха два реда леко пожълтели зъби, с мазилка по тях.
От няколко месеца – откакто доктор Сам Сириусов бе решил, че обитателят на стая № 22 е опасен за гълъбите и врабчетата – ръцете му бяха все отзад и лудият бе измислил начин да обстрелва въпросните птици, използвайки ченето си.
Викът бе интересна смесица от квичене и лай.Този звук бе гордостта на психиатъра д-р Вейдъров.Той бе спечилил не една и две награди, доказвайки, че човекът е на път да измисли нова система за комуникация, заместваща обичайния човешки език.
В Лекарската стая, дежурната на етажа д-р Мориганова вдигна отегчен поглед от червения лак, с който лакираше дългия си маникюр. Срещу нея д-р Козарова дори не прекъсна решаването на кръстословицата.
- О, не отново! Заради него ще влезем в преразход на успокоителни! – възкликна д-р Мориганова. След кратък размисъл тя натисна сигналния бутон и към стая № 22 тръгнаха двама яки санитари.
20 минути по-късно лудият от стая № 22 спеше на пода и хъркаше с отворена уста. Отвреме на време над устата му леко хвърчаха частици мазилка, смесени със слюнка.Долу на двора пред кухнята врабчетата и гълъбите най-накрая можеха да се нахранят спокойно от три месеца насам.
| |
| |
| 
|
|
