На сутринта... / Религия и мистика / Езичество

Прокураторът на Юдея /1/ Понтий Пилат се събуди облян от студена пот и мислено се закле никога повече да не пие толкова много вино. О, богове...
Беше сънувал отвратителен кошмар. Първо гонеше някаква нагла коза, но ловът внезапно свърши, когато той по невнимание прекрачи прага на преизподнята. Остатъкът от съня премина в безкрайни битки с населяващите я демони, а за капак на всичко стана и свидетел на някаква разюздана варварска оргия. Това последното му напомни, че от три седмици не е пипал жена. Не че нямаше достатъчно робини наоколо, но от работа не беше останало време за удоволствията.
Може би щеше да се пробва по-късно с една келтска наложница, която му бяха докарали за подарък от провинция Белгика/2/. Имаше странно име Морхган или нещо от сорта /тея варвари с ужасните си и непроизносими имена, сякаш нарочно целяха да затруднят господарите на света, за да не ги викат по име/. Е можеше да я прекръсти на Сервилия или Флавия, ама така екзотиката се губеше. Та момичето беше още диво, но прокураторът щеше да я опитоми – колко такива бяха минали през ръцете му... Всичките галски жени са зверове в леглото и са за предпочитане пред покорните сирийки, които се разревават още щом ги плеснеш по дупето и развалят цялото удоволствие...
Замечтан, Пилат повика робите да му донесат съд с вода и чисти кърпи. Слънцето се показваше над безжизнените брегове на Мъртво Море и вещаеше още един задушен и изпълнен с неприятни задължения ден. А работа имаше за цял легион, че и повече. Юдея кипеше като казан с нагрят зехтин и прокураторът трябваше да пипа внимателно, за да не се опари.
Докато робите надипляха тогата около тялото му, Пилат се замисли защо Фортуна /3/ се беше отвърнала от него и го беше запиляла в тази забравена от боговете част на Империята. Хората се уреждаха с наместничества в Гърция или Македония, я в Мала Азия или Сирия – все процъфтяващи провинции с цивилизовано население. А тези юдеи тук... Каква нечистоплътна и опърпана сган, че и фанатизирана до безумие. Почитаха някакъв мракобесен бог, който явно бе толкова комплексиран от собственото си нищожество, че беше забранил на евреите да произнасят името му и да му вдигат статуи. В резултат на което тази паплач скачаше срещу всички произведения на изкуството – скулптури, картини... Пилат се беше разпоредил дори изображенията на императора да бъдат махнати от площадите, за да избегне размириците. Причината се коренеше в това, че Тиберий Август, не искаше бунтове. Господарят на света беше невероятен скръндза, а при евентуално въстание, императорската хазна щеше да изразходи допълнителни средства за набиране и екипиране на помощните войски и заплатите на легионерите.
Друг проблем бяха многобройните претенденти за божи пратеници или месии /4/. Евреите вярваха, че такъв човек ще реши всичките им проблеми и ще им даде власт над останалите народи на земята. Пилат не се интересуваше много от религиозните вярвания на покорените народи, но думата месия за него означаваше неприятност. Затова когато кандидат месията се появеше и почнеше да събира тълпи от екзалтирани последователи, тайната римска служба се намесваше бързо и ефикасно и “пророкът” се възнасяше на кръста, за да общува по-отблизо с всевишния.
Прокураторът се усмихна и заповяда да му донесат фурми и смокини от градината. Докато поглъщаше плодовете, наместникът на Юдея претегляше наум какъв ли е шансът на Рим да цивилизова тези диваци и да ги приобщи към благата на света. След кратки размишления Пилат прецени, че вероятността това да се случи беше по-малка от възможността коза да се провре през иглено ухо. Евреите не възприемаха нищо от римската култура. Велики Юпитере /5/, та те живееха по-зле даже от свинете, които презираха като нечестиви животни: без канализация, без чиста питейна вода, в колиби, измазани с кал...
И не стига, че с нищо не се стараеха да подобрят жалкото си съществуване, а и непрекъснато се ядяха помежду си. Многобройните религиозни движения, тълкуваха официалното еврейско писание по различен начин и кой знае защо смятаха, че именно техният прочит е най-правилен. Който не беше съгласен с тяхната позиция се обявяваше за еретик и отстъпник и следваше безмилостна разправа. И естествено всички призоваваха за въоръжена борба срещу римляните.
От своя страна Пилат широко ползваше мрежа от шпиони и наемни убийци, за да неутрализира своевременно водачите на бунтовниците. Където това не помагаше – разпалваше противоречията между сектантите и ги насъскваше едни срещу други. Старата и изпитана римска максима “Divide et Impero”/6/ вършеше чудесна работа в случая. За да държи нещата под око, даже се беше преместил от столицата на провинцията - Цезарея в Йерусалим – люпилнята на всички проблеми.
Всъщност ако не беше римският гарнизон, тази нещастна страна отдавна щеше да е потънала в самоунищожителна война, въпреки всички усилия, които положи идумеецът Ирод /7/ да я умиротвори и приобщи към средиземноморската култура. Наследникът му – Ирод Антипа нехаеше за страната си и предпочиташе да се лигави с евнусите в двореца, а свещенниците от Синедриона си въртяха търговията в храма, а при проблем викаха веднага римските легионери да оправят кашата. Така че Пилат фактически държеше цялата власт в ръцете си и освен че потушаваше бунтове, следеше и съседните народи – набатеи и парти да не си пъхат носа в Юдея.
Прокураторът довърши закуската и се приготви да слуша доклада на стражата, за събитията от изминалата нощ. В стаята леко притъмня, когато вътре влезе първият центурион на Дванадесетия Мълниеносен легион Дарт Сидиус. Както обикновено хриптеше и пристъпяше тежко, хвърляйки мрачни погледи на всеки срещнат. Никой не знаеше със сигурност от коя част на Средиземноморието се е пръкнал. Просто един прекрасен ден беше дошъл и помолил да го зачислят в легиона. Документите и препоръките му бяха изрядни, имаше и удостоверение за римско гражданство /8/ и Пилат веднага го назначи. Макар че имаше нещо странно в него, вършеше чудесна работа, особено при изтръгването на самопризнания от някой упорит фанатик. След час – два, прекарани в компанията на центуриона твърдоглавите евреи ставаха кротки и послушни като агънца и отговаряха с готовност на всички поставени въпроси.
- Ave /9/, прокураторе, докладва Дарт Сидиус, примипил /10/ на първата кохорта на Фулминантния /11/ легион. Ден тринадесети, месец нисан /12/, година деветнадесета от управлението на нашия велик, справедлив и милосърден Цезар Тиберий Клавдий Нерон /13/! – отдаде чест центурионът.
- Salve /14/, центурионе! Що ново под слънцето? – ухили му се насреща наместникът – как стоят нещата с реда и сигурността в този гнусен град и околностите му?
- Все обичайните безобразия, господарю – Миналата нощ при хиподрума пак е имало сбиване между есеи /15/ и фарисеи /16/. Наложи се да се намесим и да ги умиротворим – центурионът със задоволство потупа гладиуса си.
- Надявам се не сте превишили правата си? с насмешка запита Пилат.
- О, няма такова нещо, ваше превъзходителство – ехидно отговори Сидиус – мъртвите нямат навика да се оплакват.
- Освен това заловихме и извършителите, които миналата седмица бяха изписали обидните лозунги “Trans penem mihi Imperia Romani est”/17/ и “Romani ite domum”/18/ по фасадата на двореца ви.
- Чудесно... Колко са и окъде?
- Трима нехранимайковци от Иотапата /19/.
- Значи ще ни трябват три кръста за утре... на обичайното място, за да бъдат видяни от всички – потри доволно ръце прокураторът - Каква е ситуацията из провинцията?
- В Тибериада /20/ група зилоти /21/ посред бял ден нападнали няколко садукеи /22/, съблекли ги голи и ги пребили с камъни. В Самария /23/ отново има сблъсъци между евреи и самаритяни – няколко села са изгорели. В Цезарея няколко сириеца под предводителството на местния големец Сам Сириус замервали еврейски храм с нечистотии и писали сквернословия по стените му. Води се следствие.
- За сириеца никакви санкции – ние с него сме бизнес партньори – разработваме солните мини в Киренайка /24/, промърмори отегчено Пилат. – Друго?
- Появил се е някакъв месия от Назарет, господарю...
- Пак ли? Абе не им ли омръзна да висят по кръстовете на тея мазохисти... въздъхна прокураторът – ех, луд умора няма... И какви чудеса ни е подготвил този път божият пратеник?
- Освен обичайния асортимент от изцеления на куцо, кьораво и сакато този веселяк според слуховете се е заел да превръща водата във вино...
- КАКВО?! – скочи Пилат. Това вече беше сериозно провинение. Нелицензираното производство на алкохол засягаше пряко римските интереси. Ако всеки чифут започнеше да прави вино в домашни условия, това би сринало винената промишленост в целия Изток. Трябваше да се действа бързо и решително, за да се предотврати девалвацията на виното на Средиземноморския пазар.
- Къде е този разбойник сега?
- Крие се със сподвижниците си в Гетсиманската градина извън стените на града. – радостно докладва центурионът, предчувстващ нощната гонитба.
- Много ли са?
- Ами дузина отчаяни алкохолици от всички краища на Юдея и една коза, но имаме свой човек сред тях. Доколкото разбрах – не носел на алкохол и останалите му се подигравали, та им бил насъбрал много вече.
- Коза, а? - Пилат си спомни среднощния сън и се зачуди, какво ли означаваше всичко това. - Скъпо ли ти излезе? – предпазливо попита прокураторът след кратък размисъл. Не обичаше да хвърля много пари на доносниците. Методите на убеждение в подземията на двореца бяха много по-евтини и ефикасни.
- Не, прокураторе, само 30 сребърника и една метла...
- О, богове, защо пък му е на изменника метла? – учудено възкликна Пилат.
- Не казва, господарю, може да е колекционер или някакъв вманиачен чистофайник. – ухили се многозначително Сидиус.
- Това за чистофайството не го вярвам... Пилат се почеса озадачено по темето – както и да е – идиоти всякакви...

Забележки:
1 – Завладяна през 63 г. Пр. Н. е. Юдея се превръща в прокураторска перовниция през 6 г. със столица Цезарея.
2 – Римска провинция разположена на територията на съвременна Белгия.
3 – Богинята на късмета в Римската митология.
4 – евр. “помазан”. В юдаизма и християнството — спасител, който щял да бъде пратен от Бога да премахне злото на земята и да въдвори царството Небесно.
5 – Върховният бог в Римския пантеон.
6 – Разделяй и Владей – основният подход на римската политика спрямо останалите народи.
7 – Ирод Велики – цар на Юдея от 40 г. Пр. Н. е. до 4 г. Хитър и ловък политик, съюзник на римляните, занимавал се с градостроителство по римски и елинистически образец.
8 – само римските граждани могли да служат в легионите на империята.
9 – букв. “Поздрав”!
10 – букв. “първо копие” – званието на най-старшия центурион в легиона.
11 – от legio fulminato – букв. Мълниеносен легион.
12 – седмият месец по лунния еврейски календар, съответстващ на април.
13 – Пълното име на император Тиберий.
14 – букв. “Здравей”!
15 – есеи. евр. “благочестиви”. Членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в.
16 – главната еврейска секта възникнала през 2 в. пр. Н. е., положила основите на Талмуда. Защитавали интересите на народа и мотото им било – “закон за народа, а не народ за закона”. Йосиф Флавий ги отъждествява с гръцките стоици.
17 – от сорта на “Дреме ми на “шнура” за Римската империя.
18 – букв. “Римляни вървете си вкъщи”.
19 – Крайбрежен град в Юдея.
20 – Столица на областта Галилея.
21 – “ревнители” - гр. име на радикалната еврейска секта, извършваща множество атентати срещу римляните и техните симпатизанти.
22 – секта последователи на Задок, ученик на Антигон Сакхо. Основно представители на аристокрацията. Отричали безсмъртието на душата и възкресението на тялото. Аналог на гръцките гностици.
23 – Област в Израил.
24 – Римска провинция в Северна Африка.