Евангелие от Сирия / Религия и мистика / Езичество

Евангелие от Сирия

Вечерта беше прекрасна, хладна, имаше пълнолуние. Маскеният бал се намираше в разгара си. Мария (Марчето) - домакинята на събитието се бе запиляла навън на двора да търси съпруга си Йосиф (Йоската), който от своя страна беше излязъл да цепи дърва за огрев. Цепенето на дърва беше силата на Йоската и всеки друг път Марчето щеше да го остави сам да върши тази деликатна работа, ако тази вечер беше специална за него. Всъщност, специалното беше, че Йоската така се нацепи с бира и трева, че стоеше като гипсиран пред дръвника и само от време на време се почесваше по краекожието си. В такова състояние го намери съпругата му.
Във къщата нещата се развиваха на самотек. То и без това, те вече бяха излязли изпод контрол. А какво ли нямаше на бала...
Всеки се беше маскирал както му падне. Присъстваха: Джадай, Попадия с метла, Римски сенатор, имаше Коза, Тигър и дори Странен призрак.
Съществата бяха толкова разнообразни и развеселени, от хубавото време, пиячка, магически треви и гъби, че скачаха, ревяха, виеха, мълчаха, пееха и блееха. Абе с две думи, всеки правеше каквото можеше, неможеше, измислеше а от време на време и немислими работи ставаха...
Най-немислим от всички беше Матей (Матаке), по-голям брат на призрака, който не беше маскиран, щото и без да се маскира изглеждаше като такъв. С този си външен вид, Матаке, до сега, бе търпял само провали в опитите си да се сближи със същество от другия пол. Но Матаке беше намерил цаката на нуждата от разговори с жени. Той я заместваше с писане. Човекът прилежно си водеше "Личен дневник", в който си записваше всичко що чуе или види. А воайор като него виждаше много неща. Със същата ръка, с която пишеше, нерядко, Матаке блъскаше чикии като луд, щом нуждата се окажеше по-силна от волята, а писането по-слабо от нуждата.
Последен на купона се домъкна призракът, тъй като междуградския автобус се повреди малко преди селото. Той навакса материала със завидна бързина и някъде към полунощ, Матаке усети, че брат му е обилно насвяткан. Ефекта за брат му беше, че не само очите, ами и ушите му светнаха. Този факт го накара да изпита неудържима гордост и той гръмко, на всеослушание съобщи, че не е случаен селски призрак, а самият Свети дух. Усилието му да надвика събралите се маскирани лица, обаче, му костваше много и той се видя принуден да излезе, да вкара чист въздух в дробовете си и да изкара една-две порции руска салата, които имаха вентрилогически спор в стомаха му с лютеницата -марка: "От златните ръце на баба". За да не бъде разкрит и опозорен, духът се скри в плевнята, където необезпокояван се зае да дере котки на чист въздух.
Докато от къщата долитаха странни или по-скоро страшни нечленоразделни звуци, извън нея се разви светкавичен екшън. Все пак той остана записан благодарение на дясната ръка на Матаке.
Пияният Йоска, който беше развил свръх-сеншуалност, усети приближаване на тъмна енергия, нейде откъм лявата си плешка и взе единственото правилно решение в такива слуачи: хукна като луд да се спасява към плевника.
Марчето, обаче, реши, че това е чат от някаква странна любовна игра от страна на съпруга й. Може би, мислеше си тя, той нежно ме подканва и приканва към извършване на съвокупление на тихо и уютно местенце. Без повече да му мисли, тя припна с все сили подир дирника му. С гръм и трясък Йоската нахлу в плевнята, спъна се в захвърлена вила и се строполи в мрака на земята. Там остана да лежи неподвижно. Спасителен спомен го прикова в това състояние. С облекчение си спомни, от уроците по биология, че някои низши членестоноги се преструват на умрели и така хищниците не ги закачат. Хихикащ и позачервен, не само от бягането, хищникът навлезе бавно в плевнията. Огледа се, ослуша се, дочу нещо познато и зави в съответната посока. Само след броени секунди вече се бе нахвърл върху изненадания Свети дух... Следва много кратко описание на случката, от дневника на Матаке. То е такова, понеже, ръката му, при вида на случавщото се, почти веднага изтърва молива и книжката и здраво сграбчи...

А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.