|
|
| Тема |
 Аполон и Дионис - Опит за преоткриване |
|
| Автор |
pyж (и роза) |
|
| Публикувано | 30.07.06 18:25 |
|
|
|
Здравейте! Дълго време ме е занимавал въпросът за Дионисовото и Аполоновото начало у Ницше развит в "Раждането на трагедията от духа на музиката". В книгата се описват двете основни божества на елинската религия - Аполон и Дионис.
Аполон е богът на светлината, на мечтанието, на съня. Дионис е богът на бурята, на стихията, на звука, на тътена. Неговият инструмент е флейтата. Това е оргиастичен инструмент (така го класифицира и Аристотел в своята "Политика", в частта, където говори за подходящите за възпитанието на младежите музикални ладове. Инструментът на Аполон е лирата, китарата. Тя (китарата) съпровожда изпълнението на гръцките поети (аеди?). Струният инструмент е на светлината, а духовият на тъмните дионисови сили и пориви(Уместно ли е да се употреби термина "хтонични сили" при Дионисово и "соларни" при Аполон?). Двете висши състояния, които спохождат човешката екзистенция са изстъпллението чрез оргиастичния екстаз и съня, цветната омая, която като було покрива действителността и я скрива. Всичко това гърците са измислили, казва Ницше, защото мъдростта им е разкрила, че животът е пропит със страдание, както научаваме от разказа на Силен.
Считам, че може от Аполоновото и Дионисиевото могат все още да се развиеят много и различни интерпретации. Един онтологичен прочит може да изведе от феномените като лъч и звук единството на битието, а антропоцентричната и психологичната гледна точка разкеват една единна фундаменталност на човешката екзистенция.Редактирано от pyж на 30.07.06 18:33.
| |
| |
| 
|
|
