|
Случайно попаднах на един сайт, където като (без)мисъл на деня беше написано следното:
Беинса Дуно
“Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло.”
Гледам и се чудя, аз ли не мога да схвана или това дето го измислил Дуно е безмислица. Първо казва, че хората си “МИСЛЯТ”, че успеха зависи от тях. Това значи, че не зависи от тях а от някой друг – в случая Бог. После пък казва “Горко на онзи, който чака доброто отвън”, т.е. чака на Бог. И накрая – доброто е в нас. Ама, че простотия!
Следваща глупост “без добро човек не може да бъде интелигентен”. Ша са спукам от смях. Точно пък ако някой е достатъчно умен и интелигентен, ще намери начин да избачка останалите. А щом прецаква другите значи е “лош”.
“Доброто е мярка за нещата” – да, бе да дрън-дрън. За да можеш да отсъдиш кое е доброто, трябва да имаш някаква база за сравнение, т.е. да познаваш и лошото. Но щом познаваш лошото, евентуално си направил нещо лошо. А щом е така, значи не си добър и не те бива за рая. Извода е, че всички ще се пекат в ада..... Та и по принцип определението “мярка за нещата” е доста неправилно, защото звучи много универсално. А аз мога да кажа, че универсална мярка просто не съществува. Единсвеното по-усъвършенствено мерило за нещата, което човека използва са парите.
И последния бисер е, че не можеш един ден да правиш добро, а на другия зло. Значи, ако трябва да извърша някакво действие, което е в моя полза, но във вреда на друг съм мнооого лоша. Или пък ако направя нещо хубаво за някой и за мен, то непременно от трета гледна точка ще е неправилно. И какъв е извода – гледай другите да са ОК,а не себе си. Сигурно Беинса така прави
Явно тоя дървеновизъм не е за мене
|
мисъл на деня
