На покрива на Колежа по астрономия, астрология, метафизика и онтология удобно се беше разположила една стара кошница. До кошницата, подпряна на единия от комините стърчеше една млада метла. Между тези два субекта беше клекнала закръглена възрастна дама.
Дамата нежно придърпа и подхвана метлата и започна да я пощи от мръсотията полепнала по нея. А тя беше доста: куришки от гълъби, паяжини, прах, изпражнения от хлебарки ... все пак това й беше МПС-то. Нямаше много време и затова приключи с чистенето сравнително бързо. Скоро щеше да влиза в час. Имаше много малко време. Бръкна в кошницата и извади от там, една краставица, погледна я с блеснали очи, поколеба се и видимо засрамена бързо я погълна. Извади още една, и още една, и още една. Последва ги шпеков салам, домат, сирене, консерва с бобена чорба, малко лук - за разяждане. Ми да нали сега започваше... Нещо я смъдна отвътре, надълбоко, но това беше само моментно усещане. Спомена за черно-бялата снимка, отпреди 30 години веднага я успокои. Освен тия келеши долу от колежа, кой друг я знаеше как изглежда?! Сайта за запознанства, където беше снимката гъмжеше от бележки пълни с всякакви предложения от стари, средни и млади мъжаги. Те бяха готови на всичко...
Скоро кошницата беше изпразнена от съдържанието си. Дамата се поуригна, тихичко, еднаж-дваж, примлясна доволно и смигна на метлата. Знаеха се добре. Извади от дъното на кошницата табелка "Паркирането забранено - гараж!" и я закачи на дръжката на метлата. После по асансьора (комина) се спусна надолу към класната стая. "Кво толкоз, че била съм се пооцапала? Да не съм случайно Снежанка!" и тупна пред учениците, които изреваха от ужас от внезапно появилото се саждено чудовище.
Само за около минута осажденото чудо успя да възстанови дисциплината, да открие дежурния, който дори изтри дъската, на която през междучасието гадните келеши бяха надрскали с големи, грозни и разкривени букви:

"Баба Яга със тояга ни показва как са бяга!

* * *

Ако видиш някой със шкембе, не мисли че тъй му е добре. Той го има само за това да го пълни с бобена чорба!

* * *

Во стайчката шум се дига
ето иде Гуспужата
чуйте я - урига
със метла между краката...

Учи ни звездите да броим
учи ни на хороскоп,
ние мирни си седим,
а тя опява като поп!

Во стайчаката шум се вдига
нещо стана с Гуспужата
вижте я изкукурига
със метла между краката!

Колко сте прости и елементарни изроди с изкривено съзнание! На вашите години аз имах семейство, деца, работех, учех, гледах животни, баба си, която беше на легло (с дядо ми и не само с него...). Абе кво знаете вий. Черни мисли - негативна енергия изпълниха съзнанието й. На устата й, обаче цъфна неотразима усмивка и тя гальовно каза:

"Мили дечица, вие сте ми като мои! Обичам ви!"

"Деца!" - сизходително си помисли тя. Кво да им се сърдиш? Толкоз им акъла! Абе дали някои от тях не ми пишат във сайта за запознанства... Тази мисъл хич не й се понрави...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите