Всеки, рано или късно, се е срещнал с днешната масова религиозност и деградиралите и ритуали. Трудният живот, вроденият рационализъм и пренесените през вековете суеверия водят до преливане между т.нар.
"официална" и "народна" религия. След години на войнстващ атеизъм и отпадането на много наложени от тоталитаризма забрани, социолозите говорят за "религиозен бум" през 1992-1993г.
Та в какво се изразява тая "религиозност"? В ходене на църква и участие в обреди като кръщение, венчавка, опело... Чувала съм истории за 50-годишни, пожелали да се кръстят - естествена реакция на възпитаван като атеист човек, изповядвал доскоро марксистко-ленинската идеология. Ами как иначе, нали религията вече се възприема като символ на демократичните промени... Доста привърженици на бившата БКП се ориентирали към различни религиозни секти и лесно намерили ново "призвание".
А какви са мотивите на обикновения българин да влезе в църква? Ето някои въпроси, с които през последните години миряни са се обръщали към църковните служители. В храма "Св. Неделя" жена попитала: "Като църквата е на жена, къде мога да запаля свещ за Исус Христос?". В храма "Св. Троица" били задавани следните въпроси: "Къде да запаля свещ за Дева Мария като е умряла - горе или долу (в смисъл където се пали за живите или за мъртвите)?" и "Къде във ваш'та църква са мощите на Света Троица?".
Църковните лица отбелязват, че миряните обикновено разграничават Господ от Св. Троица, смятайки последната за светица. Масови са случаите, когато се пита: "Къде е картината (в смисъл иконата) на света Петка?" или: "Къде мога да си купя картичка с кандилце (в смисъл икона с кандилце)?", "Има ли
млад поп да ми пее молитва (в смисъл да извърши литургия)?" или: "Къде се пали за жените и къде за мъжете?", "Може ли да се палят свещи едновременно за живите и за умрелите?" и т.н., и т.н., за да се стигне до въпрос, зададен небрежно от млад мъж (около 30-годишен): "Има ли поп да ми направи опело на гривната? Той си знае там ще я топи ли, какво ще я прави".
Възрастна жена, редовно посещаваща черквата, предложила да направи панихида за "Бог да прости на Исус Христос", а когато свещеникът поискал да и подари библията, тя отказала с аргумента: "За какво ми е? Не ми трябва". Мирянка на средна възраст поискала да закупи от книжарницата в храма "Св. Неделя" библията и Стария завет, но скоро след покупката се върнала ядосана, че е прекарана, защото в съдържанието на библията открила и Стария Завет .
Особено модерно е да се оставят листчета, откъснати набързо от тефтери, тетрадки, бележници, дори салфетки и изписани с желание - молба, отправена към определен светец. Най-масово това става в Руската църква "Св.
Николай", но и в други столични храмове, където обаче за целта няма определени места. Пъхат ги най-често между рамката и стъклото на иконата на съответния светец/светица, към когото се обръщат. "Моля те свети Мина, направи ме богата и ме ожени (омъжи) за Антон". Молбата нерядко е свързана с желание любимият да се раздели с друга жена: "Моля те, раздели Ангел от онази жена Роза - тя само го използва, наранява и измъчва, а аз го обичам истински" или: "Моля те, Йордан да заживее с мен и до гроб друга жена да не може да погледне". Срещат се обаче и молби - желания, твърде необичайни от гледна точка на християнския морал: "Моля те, свети Мина, помогни ми да не съм бременна. Амин!". Отправени са молби за уреждане на жилищни въпроси: "...помогни ми да приключа успешно с жилището, ако трябва и да го продам".
Пространната молба на една майка, която се тревожи за двете си дъщери, попаднали в лоша среда, е свързана с желанието "Цветелина да се оттърве от онзи противен шофьор", но също и "да не пуши, да не пие, да не е бременна, да не яде сладолед". Има и горещи молби към Св. Мина "екстрасенсите да лекуват без пари" (първата) и "да няма кондуктори, нито кондукторки по превозните средства в града, да не повишават цените на нищо, а да намаляват и ние да имаме пари и здраве" (втората). Третата бележка е
оставена на иконата на Св. Йоан, като авторът и надлежно е записал точното си име и адрес - жена, която моли светеца да и съобщи печелившите числа от тотото за джак-пота, а после да даде знак каква награда иска за отплата.
The chase is better than the catch
|