|
Тема |
Езически празници в християнството |
|
Автор |
agrimonia (любопитна) |
|
Публикувано | 06.06.06 13:00 |
|
|
Според древнобългарския календар общодържавните празници са били според техния ред и дата :
1 от първия месец-принасяне на зимна жертва свиня;
3 от третия месец, неделя-преглед от началствата на зимното изхранване на коня, Кушиите;
5 от петия месец-принасяне на пролетната жертва агне;
7 от седмия месец,събота-принасяне на лятната жертва пиле;
9 от деветия месец-принасяне на есенна жертва овен;
11 от единадесетия месец,събота-почит към паметта на дедите и героите;
Древния български календар е слънчев.Годината започва от най-късия ден(по съвременния календар 22 декември).Този ден е нулев, самостоятелна календарна единица, не влиза в седмица или месец.Наричал се е Ени, Енинак,сега сред народа Единак, Игнажден.Бройните 364 дни са разпределени на 4 сезона по 91 дни, 13 пълни седмици-всеки сезон започва с неделя и завършва със събота. Това като уточнение.Високосния ден е също нулев.Поставя се в деня на лятното слънцестоене.И този ден се е наричал Ени, сега сред народа Еньовден.
Както и да е, мисълта ми беше, че църквата е запазила тези езически празници, обединявайки ги абсурдно с църковните, за да свикне народа по-лесно с християнството. Например 3 от третия месец, неделя-преглед от началствата на зимното изхранване на коня, Кушиите- Тодоровден.
Или 7 от седмия месец,събота-принасяне на лятната жертва пиле-това е на Петровден, макар че малко хора се замислят какво общо има свети Петър с коленето на петела. Така едно по едно всичко си има обяснение, само не се сещам какво е 9 от деветия месец с жертвата овен-в днешните празници не мога да го засека. Някой да има мнение?
|
| |
|
|
|