Подвизите на Козата
..........(поема)............

Слънцето таман изгрява,
от дерето славейче пропява,
гъсеница по дърво пълзи
от нейде чуват се кози

На поляната явява се юнак
нарамил е голям кривак
бодър е, не го мързи,
води стадо от кози

Знаят го под път, над път,
Гуньо е известен козовъд
Козите му са снежно бели
със вимета от мляко напращели

Звънливо чанове звънят,
козите кротко си пасат
Отдалеч разлика в козите няма,
но това е зрителна измама

Една от тях не е изцяло бяла,
една от тях не е коза, а хала
Помежду им се таи
и страшни планове крои...

* * *

Беззъб, плешив и стар,
Шаро предан е другар
и макар че възрастта личи
още подир стадото търчи

Обед, страшен пек,
чак кривака става мек
Гуньо под дъба лежи
над джоба му муха кръжи

Шаро тревожно тръска глава
Как е възможно? Що е това?
От джоба нещо се подава,
а Шаро, бавно загрява!
С поглед пита: "Кво е туй?"
горкият, не е виждал хуй.
Надалече само си лежи
от страх не смее да се приближи.

Но да оставим Шаро да се пули като луд
защото в стадото насъпва смут
Планът е готов, без съмнение,
сега привежда се в изпълнение.

С нехайна стъпка kozaa се приближава,
лениво, бавно, после се прозява,
прозява се и сито се облизва...
и-и-и рязко хуя му отгризва

Рипва, кипва, пада той сломен,
че от болката е поразен.
А в ушите смях кънти
- Мье-е-е-е, къде си тръгнал ти?
Сбогом, мътният те взел
Хуй сложи си от козел ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите