Да - paganus като прилагателно на латински означава "селски, груб, прост", като съществително означава "жител на селата, селянин". Както отбеляза някой, ранното християнство се разпространява по-бързо в градовете (Антиохия, Александрия и тн.), и терминът paganus в смисъла на "селянин" скоро става синоним на "нехристиянин". От своя страна paganus пък произхожда от pagus - "провинция", което е сходно с гръцкото (а дано излезнат шибаните гръцки букви) πάγος което значи "каменист хълм" или "нещо забито в земята" (като синор, межда и тн.). В залеза на Римската империя терминът придоби смисъл на "местен жител" и мисля, че по-късно приема негативния отенък на смисъла (за християните де ). В английски терминът pagan навлиза през 14 в., а паканизъм някъде към 17 в.А пък за севера термитъ е heathen през староанглийския hæðen - "нехристиянин или неиудеин" от старонорвежкото heiðinn. Интересно е обаче, че съм срещал, както и вие предполагам, старобългарски извори, в които се говори за "турците-поганци", и са от първата половина на 14 в.

Long ago I was young,
I travelled on my own,
then I turned astray in my paths.