първо за историята, нещо подлежащо на доста тълкувания:
спасяването на византия от арабите - вярно. притичали сме се на помощ. обаче дали нямаше да и е по - лесно на византия да се справи с тях окончателно, ако не бяха българите я принудили да воюва на два фронта почти през цялото си съществуване. ние също не сме били мирни съседи.

погърчването е национален въпрос, не религиозен. религията се явява само помощен, и даже не основен елемнет. но е истина, че гръцката църква е била основния противник на българската църковна самостоятелност. на султана му е било все тая колко църкви ще има в империята му.
обаче не езичници, а пак български християни са възстановили църквата и са спомогнали след освобождението тя да се превърне в един от основните фактори за укрепването на българщината (ако тази дяма не е обидна вече). например във варна имаме една гръцка махала. която навремето е представлявала почти целия град. бил е изпълнен с гърци и турци и съвсем малко българи. благодарение на активните действия на дядо Симеон, първия варненски митрополит, нещата коренно се проемянт. а самият Симеон е един от малцината, на които е издигнат паметник приживе от благодарните варненски граждани. жив пример за качествен християнин.

да убиеш някой, за да му спасиш душата не е същото като да го убиеш, за да ти поникне житото или за да изгрее слънцето, както е било при ацтеките. но и двете са бая тъпи постановки.

всики войни са за власт, ресурси и такива работи. кръстоносците да не би заради християнски ценности да са ходили да освобождават Йерусалим или да завладяват Константинопол.
(за тоя константинопол много ме е яд, че толкова български царе не са успели да го превземат, пък едни прости кръстоносци!)

да, православен съм отчасти защото Борис е покръстил България. ако бях Китаец сега щях да вярвам, най - вероятно, в комунизма. ти също нямаше да си същия човек, ако беше роден другаде.
все пак и аз не съм възпитан християнин, а съм избрал религията си, което е хубаво. преди 5 години мислех почти като теб. но "когато бях малък, разсъждавах по детски, когато порастнах, оставих детските неща" - тъй вика Павел.

за ритуалите:
виж ся, не си ли съгласен, че лозето иска мотика, а не молитва? кви са тия ритуали за урожай? пълна безсмислица!
кво значи кухи ритуали? да не би да са имали магическа сила тия работи?! не са. щото ако е така, днес земеделието трябваше да е много зле, например, щото никой не прибягва вече до молитви. не ми разправяй приказки.
за астралните пътувания - първо не съм сигурен, че са нещо повече от друсане с разнообразни билки, второ, може и да са реални, но пак не е ясно каква е ползата от тях. познавам поне двама души, дето бая са луднали след подобни опити.
дай да си говорим сериозни работи, а не приказки!
един шаман квито и танци да напрай, за да завали дъжд, ще има същия резултат ако един поп изпее молебен. или ако аз кажа "боже я да завали!". или ще завали, или няма. ако не стане шамана ще каже че духовете са ни сърдити, попа - че бог ни наказва, аз, че това си бяха глупости по принцип.

това с ранговете на посвещение е характерно за кого? имат по 33 или 66 или там не ги знам по колко ранга.
религия, спусната от един добър Бог не може да е разделена на рангове - нали ни обича всички равно. кви са тия посвещения? Христос е загрижен за всички, призовава всички, не само добрите и умните, всички са еднакво ценни и заслужават спасение, грешниците също! на хората, обаче, са им дадени различни дарове, но това не е за разглезване, а задължение тези дарове да се оползотворяват.

и не ми разправяй, че в живота всичко се плаща! ти май беше разправял, че не можело добрия бог да е създал свят, в който някои грешат, пък са добре, а други са праведни и страдат.
или май не беше ти...?

радвам се, че не отричаш очевдината човешка подлост и лицемерие (греховност с други думи)! ама що не можеш да приемеш, че те са по рождение? заложени в греховете и трябва да се обуздават с воля.
християнските свещенници не опорщават грехове. нито причастието или изповедта не спасяват от нещастия. без значение каква му е религията, в живота на човека има трудности и нещастия. християните не се причастяват, за да се спаят от трудностите или евентулано наказание божие. трудностите се схващат като изпитания, пратени да ни смирят, вразумят и да ни направят по - силни. не като наказание.
тъй че нещо си се объркал за християнството. твоето "християнство" не е моето.

да, твърдим, че сме единствената религия, дето може да спаси човешката душа. извинавайте, че не можем да приемем вашите заблуди. и се стремим да ви ги покажем.

българин да се наричам...