|
Истинският идеологически корен на тероризма: дарвинизъм и материализъм
По-голямата част от хората смятат, че еволюционната теория е била предложена първо от Чарлз Дарвин и се основава на научни доказателства, наблюдения и експерименти. Но така както Дарвин не е нейният създател, така и теорията не е базирана на никакво научно доказателство. Теорията представлява една адаптация на същността на древната догма на материалистическата философия. Въпреки че тя не е подкрепена с никакви научни открития, но в името на материализма теорията бива сляпо подкрепяна.
Този фанатизъм има за резултат бедствия от всякакъв вид. Това е така, защото заедно с разпространяването на дарвинизма и материалистическата философия, която тя поддържа, отговорът на въпроса “Какво представлява човешкото същество?” се променя. Хората, които били свикнали да отговарят: “човешките същества са сътворени от Бог и трябва да живеят според добрия морал, на който Той ни учи”, сега започват да мислят, че “човекът се е появил случайно и е животно, което се е развило, борейки се да оцелее”. За тази огромна заблуда трябва да се заплати една тежка цена. Идеологии на насилието като расизъм, фашизъм и комунизъм, както и много други варварски виждания за света, които се базират на водене на борби, черпят сила от тази заблуда.
Тази глава ще разгледа катастрофите по света, за които дарвинизмът е станал причина, и ще разкрие неговата връзка с тероризма, един от най-важните глобални проблеми на нашето време.
Лъжата на дарвинистите: “Животът е борба”
Когато Дарвин разработва тази теория, той излиза единствено с едно предположение:
“Развитието на живата материя зависи от борбата за оцеляване. По-силният побеждава. Слабият е осъден да бъде унищожен и забравен.”
Според Дарвин в природата съществува една безмилостна борба за оцеляване и непрекъснати сблъсъци. По-силният винаги побеждава по-слабия и това дава възможност да се осъществи развитие. Подзаглавието, което той дава на книгата си “Произходът на видовете” - “Произходът на видовете със средствата на естествения отбор, или запазването на облагодетелстваните раси в борбата за живот”, обхваща този възглед.
Нещо повече, Дарвин смятал, че “борбата за оцеляване” също така се осъществява и между човешките раси. Според това фантастично твърдение победителите в борбата са “облагодетелстваните раси”. От гледна точка на Дарвин облагодетелстваните раси са европейците. Африканците или азиатците изоставали в борбата за оцеляване. Дарвин отишъл още по-далеч и предположил, че тези раси скоро щели напълно да загубят “борбата за оцеляване” и по този начин да изчезнат.
“В един бъдещ период, не по-далечен от няколко века, цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и ще заместят маймуноподобните раси в целия свят. В същото време човекоподобните маймуни... без съмнение ще бъдат унищожени. Празнината между човека и неговите най-близки сродници ще се увеличи. Поради тази причина ще се появят много по-цивилизовани от настоящите европейски раси, а от настоящите чернокожи австралийски туземци и горилите ще останат само висшите маймуни като песоглавците.”.
Индийският антрополог Lalita Vidyarthi обяснява как еволюционната теория на Дарвин инспирира расизъм в социалните науки:
“Неговата (дарвиновата) теория за оцеляването на най-подходящите бе горещо приветствана от социалните учени по онова време и те вярваха, че човечеството е постигнало различни нива на еволюция, които завършват с цивилизацията на белия човек. До втората половина на деветнадесети век расизмът беше приеман като факт от повечето западни учени.”
Източникът на вдъхновение на Дарвин по този въпрос била книгата на британския икономист Томас Малтус “Есе за законите на населението”. Малтус изчислил, че човешкото население, оставено само да се оправя, нараснало бързо. Според него единствените фактори, които държат населението под контрол, са бедствията като войни, глад и болести. С една дума, според неговото жестоко твърдение някои хора трябва да умрат, за да може други да живеят. Съществуванието приема значението на “постоянна война”.
През 19ти век концепциите на Малтус получават широко признание. В частност, европейската висша класа от интелектуалци поддържала тези жестоки идеи. В статията “Тайният научен ред на нацистите” значението на привързаността на Европа към вижданията на Малтус за населението е описано по следния начин:
“През първата половина на деветнадесети век членовете на управляващите класи от цяла Европа се събрали, за да обсъдят новооткрития “проблем за населението” и да разработят начини за внедряване на теорията на Малтус, за да повишат нивото на смъртност сред бедните: “Вместо да предложим чистота на бедните, ние ще ги насърчим към обратни навици. В градовете ще направим улиците по-широки, в къщите ще натъпкаме повече хора и ще способстваме за връщането на чумата. Ще построим нашите села в страната около застояли водни басейни и умишлено ще окуражаваме заселването във всички блатисти и нехигиенични местоположения и т.н .”
В резултат на тази жестока политика по-слабият, както и онези, които изгубили борбата за оцеляване, щели да бъдат унищожени и вследствие бързият растеж на населението щял да бъде уравновесен. Тази политика, наречена “потисничество върху бедните”, наистина била осъществена през 19ти век в Британия. Бил приет индустриален закон, според който децата на осем - деветгодишна възраст е трябвало да работят по шест часа на ден в каменовъглените мини и поради ужасните условия хиляди от тях умрели. Ето така търсената от теорията на Малтус “борба за оцеляване” станала причина милиони британци да водят един изпълнен със страдание живот.
Повлиян от тези концепции, Дарвин приложил представата за борбата върху цялата природа и предположил, че победител от тази война за съществувание излиза най-силният и най-подходящият. Нещо повече, той твърдял, че т.нар. борба за оцеляване е един справедлив и неизменен природен закон. От друга страна, той приканва хората да се откажат от религиозните си вярвания, като отрекат сътворението, а по този начин той се прицелвал към всички нравствени ценности, които могат да се окажат пречка за безпощадността на “борбата за оцеляване”.
Разпространяването на тези неправилни концепции, които водят хората към една жестокост и безпощадност, коства на човечеството през 20ти век една тежка цена.
Към какво води “законът на джунглата”: фашизъм
Докато през 19ти век дарвинизмът подхранвал расизма, той формирал основата на една идеология: нацизма, която през 20ти век щяла да се развие и да удави в кръв целия свят.
В нацистките идеологии може да се забележи едно силно дарвинистко влияние. Когато човек разглежда тази теория, която бива детайлизирана от Адолф Хитлер и Алфред Розенберг, то той се натъква на такива понятия като “естествен отбор”, “селектирано чифтосване” и “борба за оцеляване между расите”, които биват повтаряни множество пъти в “Произходът на видовете”. Когато Хитлер озаглавява своята книга “Моята борба” (“Mein Kampf”), той бива вдъхновен от дарвинистката борба за оцеляване и принципа, че най-силният побеждава. Той говори подробно за борбата между расите:
“Историята ще достигне своята кулминация през една нова хилядолетна империя на невиждано великолепие, основано на нова расова йерархия, предопределена от самата природа.”
На партийния митинг в Нюрнберг през 1933 г. Хитлер афиширал, че “една по-низша раса е подвластна на друга, по-висша... действителност, която виждаме в природата и която можем да сметнем като единствено възможно право”.
Това, че нацистите са били повлияни от дарвинизма, е факт, който почти всички историци – експерти в тази област, приемат. Историкът Hickman описва влиянието на дарвинизма върху Хитлер по следния начин:
“(Хитлер) беше непоколебим вярващ и проповедник на еволюцията. Каквато и да беше по-дълбоката и тъмна комплексност на тази психоза, едно е сигурно, че [представата за борба бе важна, защото]... неговата книга “Моята борба” ясно излага някои еволюционни идеи и по-точно тези, които придават особено значение на борбата, оцеляване на най-подходящите и унищожение на слабите с цел създаване на едно по-добро общество.”
Хитлер, който излезнал с тези възгледи, повлякъл света към невиждано дотогава насилие. Много етнически и политически групи и особено евреите, били подложени на ужасни жестокости и били унищожавани в нацистките концлагери. Втората световна война, която започнала с нацистката агресия, коствала 55 милиона човешки живота. Това, което лежи в основата на огромната трагедия в световната история, е представата на дарвинизма за “борбата за оцеляване”.
Кръвната връзка: дарвинизъм и комунизъм
Докато фашистите са разположени на дясното крило на социалния дарвинизъм, лявото крило е заето от комунистите. Комунистите винаги са били сред най-ревностните защитници на теорията на Дарвин.
Тази връзка между дарвинизма и комунизма води началото си още от създаването и на двата “изми”. Маркс и Енгелс, основателите на комунизма, прочели “Произходът на видовете” на Дарвин веднага след като се появил и били изумени от неговото “диалектично материалистическо” становище. Кореспонденцията между Маркс и Енгелс показва, че те виждали теорията на Дарвин като “съдържаща основата в природната история за комунизма”. Своята книга “Диалектика на природата”, която пише под въздействието на Дарвин, Енгелс изпълнил със суперлативи за Дарвин и се опитал самият той да допринесе за теорията с главата “Ролята, която трудът изиграва за прехода от маймуна към човек”.
Руските комунисти, които последвали пътя на Маркс и Енгелс, такива като Плеханов, Ленин, Троцки и Сталин, били съгласни с еволюционната теория на Дарвин. Плеханов, който е смятан за създателя на руския комунизъм, третира марксизма като “дарвинизъм в своето приложение към социалната наука”.
Троцки казва: “Откритието на Дарвин е най-големият триумф на диалектиката в цялата сфера на органичната материя.”
“Дарвинисткото обучение има съществена роля при формирането на комунистическите кадри. Например историците отбелязват факта, че Сталин бил религиозен като млад, но в резултат на книгите на Дарвин станал атеист.”
Мао, който положил основите на комунистическия режим в Китай и убил милиони хора, открито твърдял, че “китайският социализъм се базира на Дарвин и еволюционната теория”.
Историкът от Харвардския университет James Reeve Pusey в своята изследователска книга “Китай и Чарлз Дарвин” с големи подробности описва въздействието на дарвинизма върху Мао и китайския комунизъм.
Накратко, между еволюционната теория и комунизма съществува една неразрушима връзка. Теорията твърди, че живите организми са плод на случайност и осигурява т.нар. научна подкрепа на атеизма. Ето защо комунизмът, който е една атеистична идеология, е свързан толкова здраво с дарвинизма. Нещо повече, еволюционната теория застъпва твърдението, че развитието в природата е възможно благодарение на борбите (с други думи “борбата за оцеляване”), и подкрепя представата на ‘диалектиката’, която е основен принцип на комунизма.
Ако си представим комунистическите представи за “диалектичната борба”, които станаха причина за смъртта на около 120 милиона хора през 20ти век, като една “машина за убийства”, то тогава ние бихме разбрали по-добре размера на катастрофата, която дарвинизмът е причинил на планетата.
Дарвинизъм и тероризъм
Както видяхме досега, дарвинизмът е в основата на различни идеологии на насилие, той е теория, която предвещавала катастрофа за човечеството през 20ти век. Наред с тези идеологии обаче дарвинизмът също така очертава едно “морално разбиране” и “метод”, който би могъл да повлияе на различни виждания за света. Основната представа, която стои зад това разбиране и метод, е “да убиваме тези, които не са от нас”.
Ние можем да обясним това по следния начин: в света съществуват различни вярвания, мирогледи и философии. Те могат да гледат един на друг по един от двата начина:
1) 1. Те могат да уважават съществуването на тези, които не са от тях, и да се опитат да проведат диалог с тях, като използват човечния метод.
2) Те могат да изберат да се сражават с другите и да се опитат да си осигурят предимство, като им нанесат вреди. С други думи, да се държат като животни.
Ужасът, който ние наричаме терор, не е нищо друго освен едно изразяване на втория възглед.
Когато разгледаме различията между тези два подхода, ние можем да видим, че представата за “човека като едно борбено животно”, която дарвинизмът умишлено наложила върху хората, има особено влияние. Индивидите и групировките, които избират пътя на борбата, може никога да не са чували за дарвинизма и принципите на тази идеология. Но в края на деня те се съгласяват с един възглед, чиято философска основа почива на дарвинизма. Това, което ги кара да повярват в правотата му, са основаните на дарвинизма лозунги като “В този свят силният оцелява”, “Големите риби поглъщат дребните”, “Войната е целомъдрие”и “Човек напредва чрез воденето на войни”. Махни дарвинизма и това ще бъдат нищо друго освен едни празни лозунги.
Всъщност, когато дарвинизмът бъде премахнат, то няма да остане никаква философия за “конфликтите”. И трите божествени религии, в които вярват повечето хора на земята – ислям, християнство и юдейство, се противопоставят на насилието. И трите религии желаят да донесат мир и хармония в света и се противопоставят на това невинни хора да бъдат убивани, да бъдат подлагани на жестокости и изтезание. Борбата и насилието нарушават морала, който Бог е представил на човека, и са неправилни и нежелани представи. Дарвинизмът обаче вижда и изобразява борбата и насилието като нормални, оправдани и правилни понятия, които трябва да съществуват.
Поради тази причина, ако някои хора извършват тероризъм, използвайки идеите и символите на исляма, християнството или юдейството в името на тези религии, вие може да бъдете сигурни, че тези хора не са мюсюлмани, християни или евреи. Те са истински социални дарвинисти. Те се крият под мантията на религията, но те не са истински вярващи. Дори и да твърдят, че служат на религията, те в действителност са врагове на религията и вярващите. Това е така, защото те безмилостно извършват престъпление, което религията забранява, и то по такъв начин, че да очерни религията в очите на хората.
Поради тази причина коренът на тероризма, който поразява нашата планета, не е нито една от божествените религии, а е атеизмът и неговата проява в наше време: “дарвинизъм” или “материализъм”.
материалите са взети от www.harunyahya.com
|
За Вълчето
