Ето една песен:
ТРЪГНАЛА Е БОЖА МАЙКА
Тръгнала е божа майка
да си търси малко момче,
малко момче приличничко.
Изходила е открай земя докрай земя.
Не си срещна нийде ник'га,
най си срещна ясното Слънце.
Па отговаря божа майка:
"Ой та тебе, ясно Слънце,
като изгряваш открай земя
и залязваш докрай земя,
не срещна ли малко момченце,
малко момченце приличничко?"
Па отговаря ясното Слънце:
"Не си срещнах нийде ник'га,
най си срещнах дели Марка
кат се бие с керван турци,
керван турци анадолци.
Раниха го седемдесет,
седемдесет люти рани,
люти рани куршумови.
Как го раниха, чадър* метна,
чадър метна, от коня падна.
От де се взело сурло орле,
че му кацна на чадъра,
на чадъра на дръвцето.
Па се спровикна дели Марко:
"Ой та тебе, сурло орле,
не ми кацай на чадъра,
на чадъра на дръвцето.
Още ми държи дясната ръка,
да си извадя тънката сабя,
да ти отрежа орлова глава."
Кат зачува сурло орле,
криле клепна, горе фръкна.
Че си кацна на росни ливади.
Че набрало дор седемдесет,
седемдесет люти билки,
люти билки-лековити.
Криле клепна, горе фръкна.
Че си отиде при дели Марка.
Криле клепна, билки пусна.
Билки пусна, Марко са упусна.
Че си взема седемдесет люти билки.
Че превърза седемдесет,
седемдесет люти рани.
Как ги превърза, чадър метна.
Чадър метна, горе стана.
Горе стана, кон възседна.
Възседна го, препусна го.
Че си стигна керван турци,
керван турци-анадолци.
По малко ги сабя сече,
повече ги с коня гази.
Че се спровикна дели Марко:
"Ой та тебе , сурло орле,
където си сам да дойдеш.
Ще те даря добра дарба:
по-малкото леш да ядеш,
по-много кръв да пиеш."

*- не знам какво означава, но явно не е това, което означава сега.
и още една:
Черньо Милкана думаше

Черньо Милкана думаше:
”Милкано моме, хубава
ай да са двама земиме.”
Милкана дума на Черня:
” Черньо ле, чер циганино,
кат тебе ако ги бях брала
до сега плет да съм изплела
около нашето двори,
пък тебе , Черньо, ще сложа
на малка порта долен праг,
когато в чарда изкарам,
полите ще си нарося,
като се назад повръщам,
през порти като ще мина,
полите ще си изтърсвам
в твойте мустаци големи.
За вода като отивам,
чехлите ще си накалям,
като през порти минавам,
чехлите ще си остъргвам
в твойте зъби големи.”
Черньо Милкана думаше:
” Милкано моме, хубава,
я не са , мари , просмивай.
Аз ща та тебе изварда
Кога в чарда изкарваш,
тебе мари, ази ще хвана,
очите ще ти извада,
на две клечки набия,

Нещо да кажеш , чалгаджийке.

VITA BREVIS ARS LONGA