Не ми харесва това което пишеш. Напоследък препрочитах една книга за сетивността при растенията. Смъртта в природата се отразява страшно негативно върху растенията. Когато нещо в природата умира, околните растения надават писък, който не е в спектъра на звуковите вълни, но е под формата на електромагнитно поле и се регистрира с уреди . Вярно е, че като резултат се наблюдава по-изобилно плодоносене, но това плодоносене е изтръгнато от майката природа насила и то не носи здраве и енергия на човека. Напълно противоположен е ефекта когато растенията са свидетели на съзидателна Любов край тях ( вулгарно казано - на СЕКС). Уредите отново отчитат силна емоционална реакция, но в позитивна посока. И отново има обилно плодоносене, но този път енергетиката на плодовете и изобщо на пространството е много позитивна за човека. Казано накратко - ако човек иска да се радва на Любовта на растенията си в градината или в пространството, което обитава, трябва от време на време да прави СЪЗИДАТЕЛЕН СЕКС с любимия си човек между храстчетата, или на полянката. Под съзидателен секс разбирам интимно единение с цел създаване на дете.
Това, което ми говориш за човешки жертвоприношения, за символични и не толкова символични жертвоприношения на растения, животни и прочие, това ми намирисва на християнски измишльотини. Християнските мисионери, за да създадат по-лицеприятен имидж на новата си религия са си измисляли какви ли не варварства на езичниците. Езичниците прекрасно са разбирали майката природа. Прекрасно са знаели какво чувства тя и никога не са я осквернявали със насилствена смърт, та било и на растения. Единствено са си позволявали да наберат букетче цветя. Все ми се струва, че в най-изначални си вид обичая не е бил да се секат елхички и да се внасят в жилището - та нали хората са прекарвали повечето време на открито - под открито небе и всред гората. Достатъчно е било просто да си украсиш едно иглолистно дърво навън, както си е живо.