чудех се защо никой християнин не се е захванал да спори по темата в защита на религията си, ама като попрочетох ми стана ясно, че подобно начинание е само губене на време.

повечето клубари в езичество са запознати подробно с антихристиянската апологетика, но почти нищо не знаят за самото християнство извън това, което противниците му твърдят в книгите си. тези книги, обаче, няма как да не са манипулативни. толкова манипулативни, колкото и книгите фанатично подкрепящи християнството. християнството има огромно значение за света (пък и много власт и пари са намесени), така че много хора опитват да извлекат полза с оплюването или защитата му.

нека кажа разни неща, които (според мен) могат да се установят на сто процента и да се проверят много лесно:
-като православен настоявам, че истинско християнство е само един от основните три клона (познайте кой) и не ми се иска греховете на останалите да бъдат приписвани и на него. това прави много от обвиненията спрямо християнството безпочвени - например очернянето на мария магдалена като проститутка, което е инициирано от някакъв папа, дето се смята за непогрешим. и то доста късно в историята. отпадат и инквизицията и голяма част от зверствата. вярно, и православните са клали и горили, но мащабът е несравнимо по - малък и ще искам да ми докажете противното.
-съвсем вярно е, че много (всъщност всички) обичаи в християнството са преработени езически празници. християнските учени не го оспорват никак. единствения христиански празник е великден. това, обаче, не е поражение за християнството, а победа. по този начин в древността са били нагодени към християнските вярвания обичаите на простолюдието.
фактът, че старите богове са били забравени (което на практика означава, че вече ги няма), а обичаите им още съществуват за мен значи, че обичаите им са се оказали доста по - важни за хората, отколкото самите богове.
-писмените източници на християнството са подозрително достоверни. новозаветните древни ръкописи са над 5000, с пренебрежими разминавания между тях и учудваща прилика. най - старите са датирани към 60-те, 70-те години на първи век, само 40 години след смъртта на Христос, а и те най - вероятно са преписи на по - стари ръкописи. не знам за какво редактиране на библията става дума!
за сравнение биографиите на александър македонски са писани четиристотин години след смъртта му. тях никой не ги оспорва. сигурно защото великият военачалник александър, макар да е искал да го боготворят, не е успял да остави такава диря в историята, както "еврейското дърводелче".

оттук нататък може да се говори за абсурдите на християнството. мога да ви запозная с някои от тях и аз. има ги. не е като да няма.

българин да се наричам...