първо само да кажа, че изданието на тази книга на български не е първо. аз си я купих едно време от кашон за 3 лв. в издание от соц-времената.

колкото до това дали в книгата историческата истина е 1 към 1: мисля, че авторът не си е и поставял такива цели.

за да бъде книгата адекватна на съвременния читател - а и защото той самият не може иначе, дори да иска - Гор Видал е обрисувал персонажа на Юлиян много по-близо до чувствителността и манталитета на днешните хора. произведенията на истинския Юлиян ни представят един малко по-различен образ. разликата не е лека за обясняване, но със сигурност се долавя при сравнение на Видал с оригиналните писма на Юлиан и Либаний.

Преди всичко, един типичен античен човек не би написал своите мемоари с такъв дълбок психологизъм и в такъв личен и интимен дух, както правят Юлиан, Либаний и Приск. Съмнително е даже дали той би осмислил преживяванията си по този начин. В онзи свят на преден план стои общественото битие и социалната роля. Останалото, дори и да го има, не се споделя писмено. Разтърсващи личностни конфликти, психодрами и обсебващи спомени се появяват в литературата за пръв път със св. Августин.

освен това Юлиан не е бил идеалистът-консерватор, за който го представя Гор Видал. той е много повече новатор, отколкото радетел за някаква езическа реакция. делата му, намеренията му, както и хората, които са били около него, са много по-характерни за Късната Античност, отколкото за "класическите" времена на античното езичество. самият той, както знаят всички и от книгата, е получил силно християнско възпитание, но Гор Видал като че ли оставя този факт да виси във въздуха. а всъщност само един бивш християнин е могъл да замисли възстановяване на езичеството, каквото е замислял Юлиан: унифицирана синкретична система с претенции за универсализъм, с единно жреческо съсловие и множество институции на социалната благотворителност. това е щяло да бъде по-скоро централизиран християноподобен държавен култ, отколкото "връщане на старите богове".

освен това продукт на типично християнското възпитание на Юлиян е фактът, че вижда война и конфликт между християни и езичници. вярно е, че някои езически императори са гонили християните, а после християните са разрушили доста езически светилища. това обаче не означава, че редовият човек от онази епоха е живеел в нещо като гражданска война между две групировки и че е трябвало на всяка цена да се определи от кои е, доброволно или насила. мнозина са стоели по средата, нечувствайки принципната разлика между двете религии, докато най-накрая езическата култура и светоглед не са се просмукали напълно в християнските култови и обществени форми. християнските автори обичат да представят това като "победа" за християнството, но то е просто следващ етап от развитието на една и съща средиземноморска цивилизация. според изследователя на Късната Античност Питър Браун "конфликтът" и "победата" са един изкуствен конструкт, представен на света за пръв път от църковните историци на епохата: Евсевий, Сократ, Созомен...

а иначе описаните от Гор Видал алчност, лицемерие и конформизъм са характерни за всички хора, и адептите на християнската религия, естествено, не са правили и не правят изключение.

всичко това не бива да ви оставя с погрешното впечатление, че Гор Видал, истинският и литературният Юлиан не са ми симпатични. напротив. но съмнявам се доколко можем да ги разглеждаме трезво и обективно в светлината на действителните събития от 4. век.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...