|
Книгата се казва ,,Шестото клеймо'', авторът е Дан Браун. Говори се за (по-скоро против) християнството, има интересни описания, като това:
***
Приближи се към първите ниши и мина покрай гробницата на един от първите католически владетели на Италия. Подобно на много други в Рим, саркофагът беше разположен накриво спрямо стената. Това очевидно смущаваше група туристи. Той не спря, за да им обясни, че християнските гробове не са ориентирани спрямо сградата, а в посока изток-запад, като черквите. Предишния месец бе разгледал това древно суеверие в краткия си курс по история на символите.
- Това е пълна нелепост! - възкликна една студентка от предните редове, когато професорът обясни причината за тази ориентация на гробовете. - Защо им е на християснките гробове да гледат към изгряващото слънце? Нали сме християни ... а не слънцепоклонници*!
Гризейки ябълка, Лангдън (професорът - бел. моя) усмихнато се заразхожда пред черната дъска.
- Господин Хицрот! - извика той.ю
Дремещият на последния ред студент се стресна.
- Какво! Аз!
Лангдън посочи висящия на стената плакат на ренесансова изложба.
- Кой е онзи мъж, коленичил пред Господ?
- Хмм ... някой светец ?
- Браво. И откъде познахте*, че е светец?
- По нимба.
- Отлично. А този златен нимб да ви напомня за нещо?
Хицрот се усмихна.
- Да! На ония египетски неща, дето ги учихме миналия семестър. Ония... хм... слънчевите дискове*.
- Благодаря, господин Хицрот. Можете пак да заспите. - Лангдън се обърна към студентите. - Подобно на много други християнски символи**, нимбовете са заемка от древноегипетската религия, която се основава на култа към слънцето*. Християнството изобилства на примери за слънчевия култ.
- Извинете, че ви прекъсвам - обади се момичето от първия ред. - Аз редовно ходя на черква и не виждам да се практикува никакъв слънчев кълт!
- Нима? А какво празнуваме на двайсет и пети декември?
- Коледа. Рождество Христово.
- И все пак според Библията Христос е роден през март. Тогава какво празнуваме в края на декември?
Мълчание.
Лангдън се усмихна.
- Двайсет и пети декември, приятели, е древният еически празник на sol invictus - непобедимото слънце, - който съвпада със зимното слънцестоене. Тъкмо през това прекрасно време на годината слънцето се завръща и денят започва да расте.
Професорът пак отхапа от ябълката.
- Налагащите се нови религии често възприемат съществуващите празници, за да направят прехода по-безболезен - продължи той - Това се нарича ,,трансмутация''. Тя помага на хората да се приспособят към новата вяра. Богомолците спазват същите свещени дати, молят се на същите свещени места, използват подобни символи ... и просто променят божеството.
Сега вече момичето от първия ред побесня.
- Намеквате, че християнството е просто някакво си... префасонирано слънцепоклонничество*!
- В никакъв случай. Заемките на християнството не се ограничават само* до култа към слъцето. Ритуалът на християнското канонизиране е зает от древния Евхемеров обред на ,,обожествяване''. Практиката на ,,богоизяждането'' - тоест светото причастие - я има и при ацтеките. Дори идеята, че Христос е умрял заради нашите грехове, не е чисто християнска - саможертвата на млад мъж с цел опрощаване греховете на неговия народ се среща в най-древни предания за Кецалкоатъл.
Момичето го изгледа гневно.
- Остава ли нещо* чисто християнско?
- Съвсем малка част от която и да било * организирана вяра е изцяло оригинална. Религиите не се раждат от нищо. Те се развиват една от друга. Съвременната религия е колаж... сбор от историята на човешкия стремеж да разбере същността на божественото.
- Хм... почакайте - обади се вече будният Хицрот. - Сещам се за нещо християнско, дето е чисто оригинално. Какво ще кажете за нашата представа* за Бог? Християнското изкуство никога не изобразява Господ като слънчев бог с глава на ястреб, ацтек или нещо подобно. Бог винаги е представен като старец с бяла брада. Значи нашият образ* на Господ е оригинален, нали така?
Лангдън се усмихна.
- Когато са се отказали от предишните си божества - езическите, римските и гръцките богове, слънцето, Митра и така нататък - първите християни попитали Църквата как изглежда техният нов християнски Бог. И Църквата благоразумно избрала най-страховитото, могъщо и познато лице в цялата писана история.
По лицето на Хицрот се изписа скептицизъм.
- Старец с бяла брада ли?
Лангдън посочи висящото на стената табло с йерархията на античните богове. На върха седеше старец с бяла брада.
- Зевс изглежда ли ви познат?
Лекцията приключи като по даден знак.
***
БАРД, издание 2003, стр. 236 - 239
* курсивът е по книгата
** курсивът мой
... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...
|
Една интересна книга - какво мислите
