|
Тема |
Re: името [re: Loretta] |
|
Автор |
leshnick (human equation) |
|
Публикувано | 03.12.04 16:10 |
|
|
“What’s in a name? That which we call a rose by any other name would smell as sweet.”
Шекспир
В ботаниката може да не е толкова важно името;) при хората обаче си е важно – особено за комуникацията с околните, както се отбеляза, но също и за самовъзприемането. Сега, връзката между означаемо (понятието, идентичността) и означаващо (думата, името) може да е произволна, но не и в социален контекст. Името на човека е някаква особена пресечна точка на индивидуално и социално – дава ти се от други, често е повторение на някакви още по-други, изговаря се (пише се) от други много по-често отколкото от самия тебе. От другата страна са теориите, че то изразява по някакъв начин дълбоката ти същност и има едва ли не мистична значимост. Спомням си един сайт, където като си напишеш името ти дават описание на характера;) Голяма забава.
Та, ако си смени човек сам името, тръгва с рогата напред срещу социума, един вид, аз съм остров, сам си решавам как ще се казвам, вие се съобразете с мене.
За децата – моите имат много интернационални имена:) Каката даже е една от съпругите на бог Кришна:)) Малкият е кръстен на архангел:) Религиозна толерантност форева:Р
А нейде из Откровението на Йоана пишеше нещо в смисъл, че в края на времената всеки ще получи бяло камъче, на което ще има специално име, известно само на Бога. Направо да му стане любопитно на човек:)
hopelessly blissful and blind
|
| |
|
|
|