Това са две теории, които подхождат към религията като обществено явление. Представянето им се основава до голяма степен на обобщението на Антъни Гидънс в "Социология".

Лудвиг Фойербах разглежда религията като отчуждаване на ценности. Това е резултат от факта, че хората погрешно проектират върху божествени сили ценностите и нормите, които са възникнали естествено като резултат от културното развитие. Те не разбират този процес и приписват ценностите и нормите на някакъв външен за тях авторитет.

Мой коментар: Следователно създаването на ценности е колективно дело, обхващащо повече от едно поколение, т.е. е външно за индивида. Отчуждаването на ценностите е индивидуално дело, основано на психическата потребност на индивида от външен авторитет.

Нещо подобно казва Емил Дюркем, който е основоположник на функционализма. Религията служи, за да сплотява общността чрез ритуала и изобщо не е въпрос просто на вярване. Идеята за висши или божествени сили всъщност са израз на влиянието на колектива върху индивида, един вид в действителност се обожествява колективът. Съпреживяването чрез ритуала има за цел да подпомогне осмислянето и преодоляването на разните екзистенциални кризи и важни житейски събития (смърт, раждане и т.н.)

Фойербах пише за християнството, а Дюркем – за езическите религиозни форми, в случай, че не е очевидно.

Ето какво казва Дюркем:

Когато изпълнявам дълга си на брат, съпруг или гражданин, и изпълнявам поетите ангажименти, аз изпълнявам задължения, които са определени от закона и обичая и са външни на мен и моите действия... По същия начин вярващият с раждането си намира готови възгледите и практиките на религиозния си живот; ако те са съществували преди той да се роди, това доказва, че те съществуват извън него. Системата от знаци, която използвам, за да изразя мислите си, паричната система, която използвам, за да плащам дълговете си, кредитните инструменти, които ми служат в търговските операции, практиките, които следвам в професията си и т.н. – всички те функционират независимо от начина, по който ги използвам. Ако разгледаме всички членове на обществото последователно, ще установим, че тези наблюдения са валидни за всеки от тях. (Durkheim, 1982)

Критика: обществото обаче е съчетание от голям брой индивидуални действия. Множество индивидуални действия (които са обосновани психологически) могат да предизвикат промяна в социалната структура. Следователно религията (както и всичко останало) не може да се разглежда изцяло като “външна” за хората. Социалните явления, казват освен това символните интеракционисти, зависят от символните значения, които влагаме в действията си.

Тук отговорът естествено е, че самите “символни значения, които влагаме в действията си” произтичат от външни източници – елементарно е просто.

Друга критика: Приписват се на “обществото” характеристики, които може да притежават единствено индивидите – наличие на потребности.

Отговор:

Те потребностите хубаво са индивидуални, но тези точно потребности са валидни единствено в социален контекст.

Потребността както от вяра, така и от религия (това се отнася както за езическите вярвания, така и за християнството) е част от потребността от социално взаимодействие, споделеност на ценностите, сплотеност, одобрение от страна на общността (или на по-малка група, която й се противопоставя, но това е друга тема и ще развали така стройната ми концепция)

Така постепенно възниква обществото като взаимодействие на институции, появили се на свой ред, за да задоволят потребностите (материални и духовни) в контекста 1) на човешко съжителство и 2) на недостиг на ресурси (материални и духовни) за задоволяването на потребностите.

Всяка институция още с формирането си става консервативна и се стреми да се съхрани (защото индивидите, които участват във функционирането й се стремят да запазят придобития статус и/или ресурси – материални и духовни). Всички инситуции заедно в процеса си на взаимодействие се стремят да съхранят статуквото.

Твърдението, че обществото има потребности, не е добре формулирано, но е вярно по същество. Обществото като система се стреми към самосъхранение. Ерго религията е обществена необходимост, чието задоволяване гарантира съхранението.

Средновековието е известно с мракобесието си, но не и по отношение на аспержите.