Ами променил се е светът след християнството. В езическия Рим, ако си благородник, ти пращали любезно писмо да си прережеш вените, а пък викингите май бесели жертвоприношенията на дърво и ги считали за приети, ако гарван им изкълве очите (така поне е описано в “Американски богове”, простете невежеството ми:) Изгарянето жив, както и заравянето жив, между другото са методи за екзекуция от римското право. През средновековието на клада са горили не само за ерес, ами и за други престъпления като убийство на съпруг/а, фалшифициране на пари и т.н.

Цялата тема за престъплението и видовете наказание, налагани от общността, е свързана с идеята за справедливостта. Откъде идват понятията ни за справедливо/несправедливо? Според теистите, каквито и да са те, моралът е “вграден” в човека от Бога, така че, когато се поставят изисквания от типа на “не убивай”, “не кради” и прочие, те не ни се струват странни, а отговарят на (понякога) дълбоко скритото ни чувство за справедливост. (Е да, според някои, вътрешното чувство за справедливост е формирано точно на базата на външните заповеди и изисквания, но тва е спор като за яйцето и кокошката.) Но когато наричаме дадена постъпка на Бога несправедлива, кои точно критерии прилагаме? Същите тези, дадени ни от него? Или наши си собствени, извадени от незнайно къде? И на мене ми се струва несправедливо да се изтреби цял град, уж по Божия повеля, жени, деца и добитък. Но също така ми се струва несправедливо и даже доста зло да се изтребват хора заради, примерно, пари. Но ползвам пари, не се отказвам от тях само защото в тяхно име са извършени маса злини. Лейм ми е примерът знам:)

За историческата критика на Библията – не е задължително да е от светска гледна точка. Паке наблегна, че ситуацията не е черно-бяла. Съществуват множество нюанси между крайности от типа на “Библията е “фул ъф шит”” и “Библията е боговдъхновена до последната запетая и грешка при превода”. Като споменах грешка, се сещам за камилата и игленото ухо. “По-лесно е камила да премине през иглено ухо, нежели богат да влезе в Царството Небесно” (свободен цитат). Казват, че думата не означавала “камила”, ами “дебело въже”, има и друга интерпретация, че “иглено ухо” наричали нинам си ква порта в стената около Ерусалим и т.н. Но идеята зад всичко това е, че многото пари скофтват човека и това е разбираемо, независимо от всякакви лингвистични спорове. Всички религии твърдят, че ако си богат, е трудно да си духовен – е, без определени американски деноминации;)

На хората, които обичат да се ровят в текстове и да ги тълкуват, е известно, че при интерпретирането ударението може да се постави върху автор (или контекст), текст, или читател (рецепиент по модерному). Точно при Библията ми се струва, че наблягането само на текст и нищо друго освен текст е неудачно. Не си ли съгласен?

hopelessly blissful and blind