е, хайде сега - естествено ;)
то и обикновената липса на организация е "по-естествена за хората", отколкото обратното. И въобще - ако тръгнем да слагаме езичеството към естествените за хората неща, ще си вкараме автогол, мисля си. :)

за митраизма - запазвам си право на "особено мнение". Ок, митраизмът Е "Култ към Митра", което по същество си е някакъв вид монотеизъм, но все пак става въпрос за култ към едно божество в контекста на множество други. Накрая философите на съответния култ пак стигат до извода, че само едно божество съществува и то, ах - изненада, е точно тяхното, докато другите са негови проявления, но... не е чистия монотеизъм "Да нямаш други богове освен мене!" :)

а юдаизма е сложен - ок, племенна религия е, но и други племена са приемали да я изповядват (примерно хазарите избират измежду християнство, ислям и юдаизъм последното; как са се изхитрили да ги вместят в концепцията за богоизбрания народ, умът ми не го побира :) ); ок, монотеистична е, но с множество рудименти загатващи политеизъм (включително ангелите и различните имена на бога) - всъщност, това което наричаме днес юдаизъм е сектата, която е надделяла над останалите и е наложила вижданията си по отношение на държавата и религията. Преди време даваха по discovery за богинята майка, жената на Яхве в протоюдаизма. Даже археолозите си датират спокойно момента в който патриархално настроената църковна върхушка взема връх над разпространения сред народа култ към богинята и налага отричането й.

Буда май е свръхсъщество дори според будизма. Т.е. той не е просто "пробуден" човек - Нео извън Матрицата и тн :) Той си има Антагонист - бога на злото и заблудата Мара, има си и други класически пропъртита - чудодейно раждане (Майка му, Мая, започнала да ражда под едно дърво и то се навело за да се хване тя за него, и да й помогне), чудеса приживе (там дето купичката върви срещу течението на реката) и разни други. Принципно нямам много голям поглед върху тази религия, щото някак изконно не ме кефи, но мога да ти препоръчам "Малкият Буда" с Киану Рийвс :)

Индусите имат много сладко решение по проблема с будизма :))) При тях съществува легендата, че бог Вишну приел в последния си досега аватар формата на човек, който станал учител и разпространител на грешно учение, целта на което е да заблуди недостойните и да ги лиши от екстрите на правилната религия - и това, според тях, е Буда. :) Иначе класическия индуизъм е по-динамичен и пренаселен от Анкх-Морпорк - в него постоянно се пръкват нови богове, които или се оказват аватари и проявления на старите или, противно на причинно-следствеността и историчността - първообрази на старите, които са техни проявления или аватари :)) ludost.net :) Донякъде там също по линия на философията ги избива на монотеизъм - Брама е всичко и създател на всичко; целият свят е само сън сънуван от Брама; дори боговете са просто хрумки на Брама, които няма да се запазят след края на божествената му дрямка и да преминат в следващата (продължителността на тези почивчици пък е някакви невъобразими числа, които индийците не са оставили кръгли - за достоверност :) ). Накрая и на индийците им се е приискал малко ред, та са си приели триумвирата Брама, Вишну, Шива за върховен (Брама създава, Вижну управлява, Шива унищожава, макар че Вишну и Шива са само проявления на Брама :) ), но сред най-любимите им богове е Кришна - синекожият флейтист "облечен в облаци". Той май е вместен в пантеона като аватар на Вишну и май дори си има някакъв исторически прототип, но в религиозен план представлява някаква индоарийска смесица между Тангра и Аполон примерно :D В смисъл, че е олицетворение на светлото дневно небе, но също така е млад бог, покровител на красотата и водач на индийските музи (обаче свири на флейта, а не на арфа). Кришна дарява дъжда, което го прави абсолютния фаворит на народа :) В Бхагавад Гита пък го раздава много боен, като водач на колесницата на цар Арджуна, което значи, че не е все пак само някакъв си лигав дрогиран кришнар :) Пак в същата книжка обаче, към Кришна се обръщат с нещо в смисъл на "Ти си изначалния бог, всички богове са твои образи", с което догматичния безпорядък става пълен. :)
Любимия ми коментар по отношение на Кришна е на един англичанин май, който като отишъл в Индия, в един храм, разпознал в Кришна върховното божество. Попитали го как е успял, а той отвърнал, че всяко друго божество си има някаква работа, божествена длъжност - да носи плодородие, да бъде бог на войната, на смъртта, на брачната церемония, дори да управлява света. Само Кришна си свири, танцува си и се забавлява - явно няма шефове и следователно сам той е шеф на всички :D

шинто е религията на японците - филмът тук е "Принцеса Мононоке" и дава някаква представа. Практически шинто не е мръднало много нагоре (упс, ти не обичаше йерархични изказвания; както и да е) от анимизма и шаманизма, но е просъществувало доста време в културна среда, а и се е докоснало до доста развити религиозни системи, та е попридобило някаква структура и то. Когато навремето се опитвах да подхвана една книжка за японска митология, мисля че изречението, в което се казваше, че само боговете на океана са няколко милиона/милиарда ме отказа тотално :)) Сега знам, че те нямат впредвид няколко милиона Посейдона, а по-скоро безбройните нереиди, океаниди и тн полубожества, ако се опрем на гръцката аналогия, но все пак нещо не ме привлича. Гледай Мононоке обаче, лудница е :)


Нещо дългичък постинг се получи, но все пак въпросът си остава - на какъв принцип определяме една система вярвания като еизческа или не. Терминът е вкаран в употреба покрай християнството за да обозначи всичко останало, така че и ние на този принцип изключваме християнството веднага. Изключваме и сродните му юдаизъм и ислям, с които има едва ли не генетична връзка, но май е редно да измислим по-ясен критерий - било то наличие на монотеизъм, месианство или дуализъм във вярванията ( в сми - антагонизъм на 2 големи сили и поддръжниците им, борба на доброто със злото то ест). Те тези категории пък и привнасянето им в религиите се отнасят от изследователите основно към зороастризма - вечната борба между Ормузд и Ариман (Ахура Мазда и Ангра Майню). Даже за юдаизма се казва, че дължи много от сегашния си вид точно на зороастрийската доктрина за борбата на доброто и злото и въобще идеята да се намесват морални категории и оценки, там където преди това е имало само страхопочит пред силите на света. :)