|
САГА ЗА БЪЛГАРИЯ
или
КРЪВ И ЧЕСТ
"Велик завет оставили са нам дедите написан с кръв и меч от враг и гнет да пазим ний земите от близо и далеч!"
Могъщ и див зов на Единак прорязва като нож есенната тишина на фона на настъпващото утро. Слънцето отново изгрява на небосклона над тези прекрасни и скъпи наши земи за народа на Кубрат. Яркочервеният оттенък на кървавата зора носи като сага далечният спомен за потоците кръв пролята обилно нявга тук. За тези кървави територии преминавали неведнъж от едни ръце в други до идването на техните последни и истински завоеватели-българите. Успели не само да завладеят, но и трайно да задържат земята с цената на всичко. За вярата и надеждата вложени в тази скъпа и свидна жертва на българската кръв в името на род и родина.
Тези буйни реки, кристални езера, тайнствени гори носещи шепот на самодиви, на мрачни и зловещи в своето непристъпно величие планини, били неведнъж ням свидетел и арена на жестоки кланета и епични битки, както и гроб за чужди нашественици. Битки на живот и смърт. Войната не признава милост! А радостта от живота се е измервала в броят на сразените врагове, колоните пленници и воплите на жените им. Втази тъмна епоха по бойните полета се е решавала съдбата и се е доказвала честта на българския род. И не с красиви думи и слова, а с правото на силната десница стиснала меч.
И както е казано нявга за нас българите: “Бидейки безбройни, като пясъкът в морето, откъдето минеха те завладяваха.” Нямало е земна сила способна да спре устрема на разбуненото море от българи опиянени от своите победи. Род на завоеватели и безумно смели войни, на изкусни майстори, строители и творци. На достойни мъже трошащи вериги и събарящи империи. И не случайно думата българин е означавала мъдър и цивилизован човек, а красотата българска е възпята не в една поема. Носители на първата стегната и здрава държавна организация на континента, както и на първите книги, мастила, царски печати и на короната, като символ на властта. Култура идваща от земи дали началото на човешката цивилизация. Преки наследници на Сияйните царства – Балхара, Сарматия, Согдина и Кимерия. Народ останал верен на своите традиции и вяра донесъл ги от далечните земи на Памир и Хиндокуш. За чиито богове арабският хроник пише: “Аз чух българите да го наричат Едфу и ги запитах как наричат своите кумири. Те ми отговориха Фа.” Религия тайнствена и загадъчна, учеща, че всеки българин е вдъхвал още при раждането си лъч от огромния Всемир. Звезден лъч изпълвал душата му с трепета на далечни светила, частица от едно огромно звездно множество, призовано да се бори със силите на злото, да твори светлина и добро на земята.
Ненадминати и могъщи във военно отношение, със своя превъзходна тактика и стратегия, както и желязна дисциплина в боя. Народ сътворил своя държава на територията на най-могъщата империя за своето време, при това воюващ и с ордите варвари прииждащи отвсякъде. Род на герои положили своите кости по тези безкрайни бойни поля, като вечен пример за това как се гради и брани държава, за да пребъде името и през вековете. Пример достоен за възхвала и почит.
Затова и днес като нявга, щом побелеят поля и планини и черни гарвани зареят в небето се долавя екота на далечни отдавна забравени битки. Тъмни сенки на призрачни армии изплуват в мъглите за да се слеят в море от гняв и насилие. Мощен рев на убиващи, звън на стомана, тропот на коне и стонове на умиращи още отекват в скалите. Смразяващи картини на пръснати тела по кървавия сняг и зловещия пир на хищниците, разкъсващи топла човешка плът. Миризма на кръв смърт и пепел. На фона на дивната и омайна песен на самодивите възпяващи подвига на мъртвите ни войни. На победния крясък на орела разкъсващ змията…
Миг след миг и стъпка по стъпка неусетно и почти незабелязано от хората, силите на злото и последователите на черната му доктрина проникваха в страната ни. Манипулирайки и атакувайки неуморно тънките струни на психиката, възползвайки се максимално от човешките слабости и пороци, те съумяха да пуснат дълбоки и здрави корени в земите ни.
Невидими Строители и Зидари работещи в пълен синхрон полагаха с могъщи ръце камък след камък в основата на новата, много по-мащабна, като замисъл – Вавилонска кула. Адепти на Сянката изпълняаха точка по точка повелите от плана на една абсурдна и човеконенавистна религия и идеология.
Изчадия без име, род и родина отдавна изгубили човешкият си облик проправяха пътя и през трупове на противниците си, купувайки останалото с парите си. Така жидите и техните слуги овладяваха обществото. Смучейки от неговата кръв и хранеики се от глупостта му те разчистваха жизнено пространство. Закрепвайки се здраво върху вече отслабениия държавен организъм и заемайки нови ключови позиции, те завладяваха подстъпите към Властта. Прикривани от Мрака на човешкото незнание и тесногръдие, те очакваха своя час.
А Черната ера бавно и неумолимо настъпваше…Продажни отстъпници извършиха измяната отваряйки широко портите на крепостта, пускайки врагът вътре. Така посрещнат с почести от глупци и изменници, коронясан в храма узурпаторът наместник седна на трона.
Дадени бяха заповедите и слугите му плъзнаха като черна лавина от върхът на пирамидата, за да наложат плана и волята Му-Новият ред. Рушителният процес започваше с грубото разместване на масите и пластовете в обществото. В резултат на което помията и нейната пяна, както и боклука на нацията бяха издигнати нагоре и обособени, като втори ешалон във Властта. Водени от своите комплекси, дива омраза и алчност те бързаха да доложат своята вярност пред новия Властелин. Овладени бяха всички механизми и лостове за контрол, пропаганда и терор-така новата прослойка нарекла себе си елит гарантираше своята сигурност и безнаказаност… Религията беше грубо погазена и подменена с култа към Златният Телец. Остатъчната интелигенция непреминала в лагера на Врага бе смачкана и разбита. Слепи и глухи неспособни да осъзнаят случващото се, те бягаха или умираха самотно самосъжалявайки се. Нацията бе превърната от умелата пропаганда и терора в аморфна тълпа и сган.
Ден след ден, залез след залез слънцето отново изгрява над тези наши прекрасни земи, за да освети и жалката участ сполетяла недостойните наследници на Велика България.
Брулена от мощни ветрове предвестници на задаващата се могъща буря, бавно се ронят последните листа на видялата и преживяла не една стихия хилядолетна българска гора.
Арбитърът на времето се готви веднъж и завинаги да произнесе своята страшна присъда. Безмилостно жестоки часовници на вечността отмерват последните часове и минути на държава и род български…Не издържали изпитанията на времето, неспособни да се справят с предизвикателствата на Новата Епоха, род и име тънат в праха на забравата поели отровния дъх на упадък и разрушение.
Времена разделни! Времена на изменници, предатели и отстъпници, на жалки страхливци, бягащи от свещената земя на дедите си. Времена на достойни и горди мъже със своя произход и кръв, отстояващи правдата.
А бурята приижда по-велика и страшна от всякога, помитаща не само краткия ни животец, но и споменът за него. Забравили предсмъртните слова на Кубрат към своите синове, законите на Крум Страшни и Бранния завет…Загубили великото усещане за принадлежност, за живите искри в пламъкът на огромното българско огнище, превърнати в малки и студени човешки отломъци. Захвърлили своето минало изпълнено с блясък и слава, достойно за почит, възхвала и завист, като ненужна дрипа.
Разделени до неузнаваемост, примирили се с окаяното си съществуване и настояще, неспособни да творят бъдещето си. Смачкани от безсмисленото си съществуване, очакващи ред за бунището на историята. Достатъчно бавно и мъчително, за да се възползват от рядката привилегия (дори и да не искат) да наблюдават своята предсмъртна агония и жалък край. Край твърде нелеп дори смешен за народ велик нявга, като нашият.
Така стоим кротко и наблюдаваме принизявайки се, снишавайки се, с надежда, че и този път може да ни се размине. С разширени очи, хипнотизирани от ужас, неспособни да възприемат реалността и да се съпротивляват, проклинайки и небе, и слънце, и себе си. Осъзнали своята нищожност пред лицето на историята и величието на предците.
Преливащи от нихилизъм, задавени от алчност и оглупели до неузнаваемост. Срамуващи се от име и род, загубили вяра, чест и човешко достойнство. Влагащи безумни надежди в чуждоземни химери и спасители привнесени отвън, не за да градят, а да рушат. И вместо по правото на силния духом човек да разкъсват оковите, хленчат и се оплакват, като незачитащи себе си жалки и гнусни влечуги. Защото само слабите и немощните търсят помощ. Силният свободен човек се бори до последен дъх, умира или побеждава. Особено, когато бранейки земята заложил вяра и чест, воюва за бъдещето на децата си.
Вродената интелигентност и жажда от духовен живот, а не самозадоволяването на животинските нужди от храна и сън е основата на еволюцията на човешкият прогрес и главен белег разграничаващ човека о т неандерталеца…
И както е казал нявга философа: “Всички същества са създали досега нещо свръх себе си, а нима вие искате да бъдете отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра! Що за маймуна е човека! Посмешище или жалък срам! Вие изминахте пътя от червея до човека ала във вас все още се гърчи червей. Някога сте били маймуни ала сега човек е повече маймуна от която и да е маймуна. Аз ви заклевам братя мои, останете верни на земята и не вярвайте на тези които ви обещават свръхземни надежди.”
Моята чест се нарича вярност.
nf_kubratov_snop@abv.bg
|
За българите и българското
