Всичко говори в подкрепа на факта че в резултат на общите условия на живот и близки ценности светът на хуните става приемник на културно верски влияния от духовният репертуар на фино-угри и угро-самодийци.Това е гаранция за протекъл нов етнообразуващ процес в хунската обстановка в резултат на който сближаването на верският възглед в митологията им с този на средата домакин.След 200г общуване те се превръщат в своеобразен нов етнос готов да приеме предизвикателствата на съдбата.
Силно изразеният военен аспект винаги е последващ етнообразуването.Той винаги подтиска духовния план и го прави второразрядна величина за сметка на физическата реализация.Това означава че етноформиращите процеси в хунският арсенал са приключили преди хуните да предприемат унищожителният си поход към Европа.
След военната катастрофа на алани и готи много народи са демотивирани в намерението за противопоставяне.Тяхната уязвимост се оказва материалната култура и стопанският живот който изповядват.
Като част от сарматските народи които от около седем века са уседнали в териториите на древна Скития-носители на източноиранските традиции древните българи също са тук.Те приемат условията на все по нарастващия хунски съюз съчетал пъстротата на различни по произход племена и народи в своята кауза.Той не може да бъде нито място нито времето за някаква духовна симбиоза между елементите но и никога не е заявявал такива претенции.
Системата на хунският съюз има съвсем определен характер.Тя е военна машина в която движеща сила е агресията а не духовният мотив.Хунският съюз трупа напрежение и излъчва напрежение.Факт е вътрешият толеранс който хуните проявяват спрямо съюзниците си.Запазването на духовните граници и идентичност са част от договора който хуните не нарушават.Складираното свръхнапрежение в хунската етническа система в отсъствието на тежки материални пропорции каквито имат уседналите водещи цивилизации я тласкат към войнствен паразитизъм.Агресията става единственият възможен отдушник и балансьор на етноса но го лишава от покой.Той вече е натежал от прикрепените към него в движение по малки етноси като съюзници доверили се на суровата му енергия.
Всички елементи са ангажирани в хода на събитията предвиден и подържан от хунското ядро.Всяко забавяне в кръвообращението нахунският съюз води до отлив на респекта заложен в началото му.
Врамките на своят апогей от 97г хунският етнос е на седлото вечно воюващ и намаляващ.Духовноста не присъства в приоритетите на хунската инициятива.Хуните са приемници а не разпостранители на духовен продукт.Напуснали своята естествена среда и начин на живот всяка успешна битка за тях е отлагане на краят им а всеки грабеж е надежда в оцеляването.Но краят идва и от целият хунски съюз остават само хуните.Събитията настъпили след смърта на хунският вожд Атила бележат бързото разложение на военния съюз на съставните му части.Започва война помежду им която скъсва връзките в системата.Това показва че все пак собственият интерес онова дълбоко специфично и идентифициращото не са се разтворили в хунската самоцел а са дочакали времето да бъдат потвърдени.

Моята чест се нарича вярност.
nf_kubratov_snop@abv.bg