Като първа опорна точка в изграждането на представите за хуните като етнос стои етническият субстрад който люшва представата за формацията ХУН-НУ.Раждането на етноса е свързано с представата за китайската офанзива срещу тези народи и прехода на племената хянюн и хунюй от южните покрайнини на пустинята Гоби около 10 век пр.н.е.Тук те надделяват над заварените безимени аборигени които стават нов компонент в етностната сплав и в резултат на това придобиват самочувствие и мощ.Началото на хунну започва през 3 век пр.н.е. като негови съвременници са създаването на могъщата средноазиятска иранска държава- Партия военната изява на сарматският свят и обединяването на Китай.
Силна конкуренция за хунну се оказват източните номади сянбийците-монголите и юечжи източноирански номади определяни в някои източници като масагети или согдийци на които "великите" хуни плащали данък.Драмата във владетелското семейство дава мощен тласък на събитията.Наследникът Моде извършва преврат и сяда на владетелското място.Следват няколко нови победи над юечжи динлините и кипчанците.Те утвърждават авторитета на държавата Хун -ну.
Локалните сблъсъци и непрекъснато напрежение минират отношенията с Китай.Онова което китайците не постигат с численото си превъзходство добиват с дипломация.Хуните противодействат успешно от 202г до 57г пр. н.е. когато се оказват отвсякъде обградени с врагове.
След това започва разединение на хунският етнос.Една част се подчинява на монголите втора на Китай трета бяга в Тарбагатай и Саур а четвърта отстъпва с бой към Волга.
Последните стават известни като "неукротимите" т.е. непримиримите.Обект на наблюдение са именно те тъй като някъде в бъдещето им предстои среща с българите.Отстъпвайки на запад около 153г след н.е. те стигат до Волга и Дон във съприкосновение със сарматският свят който от няколко века е господар на посоката към Европа.Във войнските качества на тези хуни преминали през естественият подбор на екстремалните условия никой не се съмнява.Но те са твърде изтощени откъм човешки потенциал за да не се съобразяват с господарите на света до който са се добрали.След 160 г светът на хуните замира в своеобразна анонимност за цели 200г.
Западни съседи на хуните в този момент са аланите.Те са представители на източноиранска група народи станала известна под общото име сармати.Сарматската култура от това време изповядва уседнал начин на живот организиран в градове.Развити са земеделието строителството занаятите и търговията а скотовъдството е само една от формите на тази стопанска организация.От самото начало аланите заявяват своята недружелюбност към хуните т.е. контактите и обменът са блокирани за сметка на желязна дистанция отчитаща разликата на световете.В тази неблагоприятна обстановка хуните са принудени да се съобразяват и с войнствените готи.И докато аланите и готите прекарват следващите 200г във войни то хуните изчезват от историческите сведения-никакво противопоставяне и никакви войни.
В изследването си Лев Гумилев насочва изследването си към северните съседи на хуните-фино-угрите и угро-самодийците и възкликва "Вот тут-то и зарьта собака"
Северните съседи на хуните се оказват твърде по сговорчиви и контактни като ги допускат до себе си.Важна предпоставка за доверието помежду им се оказва съответствието в родовите отношения като стадий в общественото им развитие.Южносибирските и приуралските фино-угри се намират в родовия строй.В това обкръжение оределите хунски войни ще намерят така необходимият им покой.
И така скъпи ми дядо Благо щом искаш да спорим ще спорим.Ще вкарам и други части от книгата на Алексиев пък може и на Добрев а защо не и от Б.Димитров.Айде стига с тия хуни.

Моята чест се нарича вярност.
nf_kubratov_snop@abv.bg