Ето как отговаредин древен шумерски текст в който е засвидетелствано прякото отношение на тази древна най-древна цивилизация към номадският начин на живот които според някои са едно и също.В тази шумерска песен богът на номадите Марту поискал ръката на царската дъщеря.
Приятелките и я съветват-
Той живее в шатра, под дъжд и вятър,
яде неварено месо,
няма дом, макар и да е жив,
нито могила-когато ще умре.
Възползвайки се от частични съвпадения и сходства между шумеро-акадският пантеон на боговете от 26 век пр.н.е. и някои от имената на на хунските духове -алпи в късният татарски епоз от 15 век след н. е.през разлика от около 40 века авторът на"небето което помни" обявява тъждеството на шумери и хуни.За този род обопщения явно е без значение религиозната концепция моделираща вътрешният заряд на понятията.Елиминиран е целият ансамбъл от ориентири отнасящ се до митотворческата среда до етностните характеристики и стопанските параметри на обществото извикало тези богове за да се твърди че хунските викове от степта са всъщност шумерска песен.Този вид "изследване" е изкушен от приликите на повърхноста и старателно избягва същността като събеседник.
Не им се разминава и на други народи които далеч привилегията на шумерите да се сдобият с "достойнството"-хуни с доказан призход.Във варияциитена центрофигуриращата фантазия дори основните белези на расата не са аргумент който да внесе колебание в отсъждането.Човек неволно се пита колко лица има един факт след като в портретите му приликата не е задължителна.Разчекнати от хипотези уплашените факти бързат да се съгласят с всичко-било словоблудство било друго...
Едно от тези фрапиращи твърдения правещи от хуните строители на протоиндийската цивилизацция отново откриваме в"паметливото небе" на Константин Каменов на стр.18..."към третото хилядолетие пр Хр. ...предимно хуни за пореден път напускат местоживеенето си.Едни се отправят на юг и създават градове от рода на Мохен Джаро и Харпа."
В обопщените резултати на този труден труд шумери траки масагети саки сармати и други народи най-после получават радостната вест че са... хуни.Онова което ще научат за себе си е че всички целукупно са и...българи.
Апетитът на колосалната грешка с българската природа не пощади нито една представа или сведение без да ги хунифицира в ореола на краткотрайното номадско превъзходство.Тези упражнения изтърпя и българският календар който упорстваше да бъде слънчев а не- очакваният лунен и българските каменни надписи които по план трябваше да се окажат тюркски а не източноирански както се установи по късно и Мадарския конник -обявен за номадски паметник и Именника на българските владетели в който Авитохол трябваше да стане Атила а Ирник трябваше да изиграе ролята на хуна Ернах.В тази мелница попаднаха и невинните линеарни изображения сейнати в битова среда които бяха набедени за изкуство от тюркски тип.
Обвинението в хунска съзидателност обаче не издържа проверките.Духовните пиратски трофеи прикачени към хунският реален факт придобиват карнавални стойности и шегаджийски нюанси а в условиято на научното изторическо изследване те са като вода в лодката.Докато хунските интелектуалци на нашето съвремие "строят" в слово величествени храмове за хунската цивилизация Никита Бичурин съобщава за народите в Средна Азия"Шан-юй сутрин излиза извън лагера да се поклони на Слънцето а вечер се покланя на Луната"Всъщото сведение се споменава"При пълнолуние хуните отиват на война а при липса на луна отстъпват"
Ако се вгледаме в българският арсенал от сведения ще открием точно противоположното известие.Пълнолунието се е считало за неподходящо за битка тъй като загубата на кръв от раните е много по голяма и поради това българите се оттеглят.Като време за битки те предпочитат новолунието.Но това сведение говори за твърде различен аспект в преценката е и свидетелство за друг ракурс спрямо представите за Луната която не се изчерпва само със светлинните си функции.Тук се намесва космическият религиозен мотив който отсъства при хуните.Това е само един малък сигнал че трябва да се внимава с обопщенията.
Ако за хунският свят Луната е просто светило то в месопотамските и иранските религии тя е морално преживяна.Нейните фази и съотношенията в които тя влиза с останалите небесни фактори са разтълкувани като влияния върху земният живот в сложно религиозно отношение.Луната е един от най важните митологгични фактори в традициите на уседналите земеделски народи тясно свързана с митологемата за Слънцето."
Александър Алексиев

Моята чест се нарича вярност.
nf_kubratov_snop@abv.bg