За езичеството децата са голямо богатство, т.е. продължаването на рода е една от най-висшите ценности, най-чистия и изначален смисъл на живота - да живееш, да оцелееш и оставиш годно поколение, с което родът да пребъде. В този ред на мисли хомосексуалистите са губещата страна. Отделният индивид може да постигне много неща, но остава крайния елемент от веригата на своя род, освен ако няма братя или сестри хетеросексуални. Да се направи, роди и възпита дете е висша поезия, творчество, което хомосексуалистите не могат, или поне не всичко. Всичките примери, които давате, че в езически общности хомосексулизмът не е бил преследван са чисто и просто доказателства за прословутата толерантност, за мъдростта и дълбочината на приемането на нещата философски и нееднозначно, но не вярвам това противозаконно нещо да е било смятане за нещо редно. Да, хомосексуализмът е против закона на природата, че видът на тези, които преуспее, оцелява. А без поколение това не става. Това, че Платон си е падал по малки момченца, не значи, че всички гръцки старци са били гейове
Извод: Хомосексуализмът не бива да бъде преследван, но в никакъв случай и да се смята за нормален или за нещо добро. Напротив, това е болест, това не предпочитение или вкус. Т.е. хомосексуализмът не е като да харесваш нещо, което не харесва масата и да си просто различен, не той е нещо наистина ненормално, все едно сърцето ти да има порок. Не знам дали той се проявява само под въздействието на външни обстоятелства и няма ли и генетична предразположеност, но той е болестно състояние. Такова нещо в природата няма, говоря за биологични видови близки до човека, не за такива които са хермафродитни.
Иначе за отделния човек, извадени от масата нещата са далеч по-сложни. Знаете колко велики гейове е имало, ами сетете за Александър Македонски, например. Та той е останал в историята вовеки, независимо дали е имал и не наследничци, така че къквто и недъг да има човек, пак може да е велик. Борбата му е майката