негативното отношение към сексуалността се е наложило и вследствие на турското робство, което мисля че е оказало същото влияние и в/у нашите обичаи - не е възможно в период на такова изпитание за етноса да оцелеят искри от езическата жизнерадост, защото има опасност да се стигне до положение 'да спиш с врага', което несъмнено би довело до претопяване...

Е хайде, хайде. При всяко преминаване на турска войска през българските земи, врагът така или иначе ни е теглел по една пишка. За какво повече претопяване говорим.
В крайна сметка нали културата, а не кръвта, прави един народ това което е.

Онова за въздържанието през първите три нощи от брака е много интересно. Тази традиция всъщност до последно е била пазена в българските сватби. Сватбата (първите обреди от цялостния ритуал) обикновено е започвала в събота привечер, а младите са правели секс едва в понеделник вечерта, т.е. на третата вечер. До този момент младоженците са били плътно заети с многобройните сватбени церемонии.
При славяните обаче, едва ли младоженците са имали нужда да "свикват" един с друг, защото те обикновено се познавали доста интимно отпреди това.
По време на Ладините празници, през късната пролет, славяните имали обичай да оставят младите да пренощуват в гората. Оформяли се цели групи от момичета и момчета (смесено), които голи излизали в леса след залез и се завръщали по изгрев. Цяла вечер пирували, танцували, играели в чест на богините на рождението, на живота и плодородието - Лада, Жива, Леля, Рождениците.
Руската църква положила неимоверни усилия през 10-11 в. да изкорени тези "демонични" фестивали.
Много се е изписало по темата, но основното предположение е, че у славяните този обичай се е развил именно в стремежа да се подготвят щастливи бракове - бракове между хора които добре се познават интимно и са сигурни, че се харесват.
При славяните се наблюдава сравнително малка власт на родителите да определят насилствени бракове. Имало е множество социо-културни механизми за избягване на родителската принуда и омъжване по собствено усмотрение.

Аз си мисля, че обичаи като "блага ракия" и прочие, при които жената се разглежда като вещ, като собственост, идват в българската традиция от балканското, азиатското и ориенталското ни наследство - от траките, от прабългарите, от тюрките които се размиват в народа ни през вековете, от турците (особено). Затова и такива обичаи са характерни за южнославянските и балканските държави, а не са типични за другите славяни.

Дайте ми пепел, ще ви дам огън!