“ Из впечатления на Уилям Хънтър.
От 1792.
През време на война всички богатства на тази нещастна страна били обрани от пашата и от други оправници, а данъците събирани, от тия мизерни села, са просто удивителни.
Особено едно от тях Каджармари, което имало само 8 колиби и мнозинството от чиито жители има само по една груба риза, за да покрият голотата си, плащало по 1000 гроша годишно. Кой може да чуе за такива злодейства и неволи, без да изпитва възмущение и ужас? Тогава нека да не обясняваме грубия характер на Българите, за които вече споменах, с някакво естествено предразположение, но по скоро с постояна жестокост и потисничество на техните нагли управници. Защото човешката природа, когато се измъчва от постояно потисничество, постепено загубва кроткоста и благоразположението си и по необходимост започва да изпитва чуство на недоверие и мъст. Въпреки че те често са принудени да се покоряват, вродената им любов към свободата още съществува и от време на време ги подбужда към дейност. Те жадуват да се вдигнат и горят от желание да се освободят при всеки удобен момент. Вие вече сте запознати с произхода на Турците... сега те са един изтощен, суеверен народ, открит враг на изкуствата и науката, неприклонен противник на всеки полезен институт. Твърде глупави за да могат да разбират и твърде горди за да се учат или твърде надмени за да се оставят да бъдат убедени, макар че са заобкръжени от всякъде с цивилизовани и просветени народи, тяхната привързаност към мнения създадени от глупост и подържани от предразсъдаци не отслабва.
Във време на война необузданоста на войската е безгранична. Те принуждават търговците и дребните продавачи да продават стоките си на една трета от стойноста и дори често ги вземат без да платят нищо. Ако ли пък бедните нещастници си позволят да се оплачат, турците веднага ги наказват със смърт.”

Смятам този цитат от чуждестранен извор за достатъчно красноречив и безпристрастен ако това не те накара да се замислиш за всички глупости които изговори силно ме съмнява, че изобщо има нещо което да те накара да се замислиш, макар че подобни извори с лопата да ги ринеш.
По добре си замълчи мисля, че наговори достатъчно простотий, че да се излагаш още.

*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*