<С масови убийства е по-вероятно да промениш нещата, отколкото с палене на свещички. Нещата стоят по същия начин като с паразитите - или ги тепаш, или ако се само молиш си загинал.>
Е, недей така, ЯРОСТлаве, малко се поувличаш! 200 убити редови испанци и повече от 1500 ранени да не би да са някакви "паразити" или "вредители"? да не говорим за толкова много други, които загиват всеки ден, обикновени хора, които нямат нищо общо с конфликтите, водещи се край тях. я си представи някой да дойде отнякъде си и да очисти теб и твойте близки като "паразити". може и изобщо да не разбереш откъде ти е дошло и ЗАЩО. тъпо, нали? като отиваш на война е друго - отиваш с ясното съзнание, че ще убиваш и теб може също да те убият.

<За каква коравосърдечност говориш - по принцип, към ближните, или към вредителите (враговете) ? Ако е по принцип просто няма смисъл - прекалено голямо обобщение е, ако е към ближните - естествено, че не трябва да сме коравосърдечни, ако е към враговете - малоумие е да не сме коравосърдечни. Не с чувства се печели войната, а с безпристрастен поглед.>
e най-после нещо логически свързано да получа като отговор! харесва ми начинът ти на разсъждение, но има едно неясно и мъгляво понятие, върху което може да се натрупва какво ли не - "враговете". кои са ИСТИНСКИТЕ врагове в случая? тези ли цивини граждани, които обикновено обират парсата, бидейки най-малко виновни за политиката на своите правителства?

когато бушуваше войната в Ирак, ми хрумна, че би било най-добре Саддам и Буш да излязат в единоборство за решаване на конфликта. който и да загинеше от двамата, едва ли щеше да е голяма загуба за човечеството. но щеше да спести много на редовите граждани.
неосъществимо - уви, в днешните условия да. наивно - сто процента. но е много по-доблестно, отколкото да хвърляш бомби срещу невъоръжени хора.

говорим си за езическата бойна доблест и т.н. да ама това са понятия отпреди хилядолетия, когато хората са се били в ръкопашен бой отблизо с хладно оръжие. а в ХХІ в. войната чисто технологически се води много по-масово, кърваво, бездушно, анонимно. често пъти дори не виждаш срещу кого стреляш или пускаш ракетата. никаква доблест няма в това.

La vraie vie est absente. Nous ne sommes pas au monde.