знам, че може би не е тук мястото. знам, че някои от вас може и да са прочели същото съобщение в други клубове, надявам се не се сърдите прекалено много за крос-постинга. но се надявам и вие да се присъедините към идеята на този участник във форума на дата.бг:
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тази вечер гледах телевизия за пръв път от много време насам - включих си нарочно новините, защото исках да видя какво е положението в Мадрид след атентатите от днес. Знам, че голяма част от юзърите тук не ги вълнуват тези неща, защото са "далеч от нас" например. Но кадрите, които видях ме накараха да се замисля ... С какво са виновни тези хора, които са си отишли ей така, с едно щракване на пръсти, поради "идеологията" на това или онова политическо движение? Защо стотици невинни човешки същества трябва да стават жертва на малка група фанатици? Защо за пореден път се оказва, че последна дума в нашия свят винаги имат бомбите, терора и физическото надмощие? Тази сутрин всички тези хора са излезнали от домовете си, улисани в малките си човешки радости, в житейските си проблеми, в любовите, в разделите, приятелствата, враждите .... Мислели са за деня, за пролетта, лятото, за любовта или за проблемите, за себе си, за семействата си, за работата си .... До момента, в който не са попаднали в играта на омразата .... Играта с живота и смъртта, поведена от хора, които не обичат и никаго не са обичали. Защото единствената им обич е омразата.
Утре Испания ще бъде на улицата, въпреки че е в траур. Загубата боли, но и сплотява. Испанците ще са на улицата, за да протестират срещу омразата, срещу варварството, срещу терора, срещу езика на оръжията. Сигурен съм, че няма да са сами в този протест, че всеки нормално мислещ човек ще бъде съпричестен с мъката и яростта на испанците. Защото всеки нормално мислещ човек иска за себе си щастие, спокойствие, сигурност. Защото омразата не може да бъде начало, омразата винаги е край.
Затова ми се иска да покажем нашата съпричастност с испанците. Иска ми се да вярвам, че има хора тук, които биха намерили Испанското посолство утре вечер, в деня, когато Испания ще бъде на улицата, за да запалят свещичка и до постоят няколко минути в мълчание. С мълчанието си да протестира срещу всичко онова, което иска да ни отнеме мечтите в един адски миг, да ни превърне от мислещи човешки същества в кървава пихтия. Да ни принесе в жертва на омразата.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
La vraie vie est absente. Nous ne sommes pas au monde.
|