За армията си по-принцип прав. и за това, че винаги такива като мен са страдали най-много/в материален смисъл/ от чувствата си на патриотизъм. Но сега вече не е така, използват се други средства за скапване на човешките качества , на Доброто в човека. Забележи как извратенотото, лудото, се лансира по медии като нещо велико, като изкуство? Как лицемерието, наглостта се смятат за "практични" качества. Смешно е наистина сега да говоря за чест и доблест, старомодно и първично е, но тогава а и сега съм бил такъв и не съм изневерил на себе си. И точно това е великото-Да умреш за нея!!... така воините са вярвали, че отиват във Валхала .Доколкото знам Аспарух е погребан като убит във война, а документите говорят ,че си е умрял от естествна смърт. Това не е ли показателно.
Според мен човек не може да обича истински две съвсем различни неща, поне не по един и същ начин. Човек няма две майки, нали? Така няма и две Родини. Но когато нямаш майка или родина/някога това е бил Царят/ и когато никоя от тях не те обича и не отвръща на твоята жертвоготовност се чувстваш непълноценен, неосъществен ! В този ред на мисли естествено е когато съм привързан към всички неща в нашата Родина/земята, хората../ да чувствам неприязън или най-малкото неразбиране към чуждото. Има едно понятие от К. Г.Юнг : "Архетип" и мисля в този случай става въпрос за него. Привързан към своя културен архетип!
За това, че понякога сме принудени да се държим като машини...е, няма как наистина трябва да го правим ако така го усещаме. Пристрастен съм разбира се Изразявам лично отношение, но досега не съм виждал арестант с "чист като сълза" поглед.
Всеки поставя граници на толерантността си, според своята мярка. И все пак аз вярвам, че е възможно хората от даден етнос или "културен архетип" да могат да намерят общ език и да поставят някъде своята обща граница със съседния етнос. Някъде минава линия, някъде спира нещо и от там започва другото, чуждото. Всяко животно има свой ареал., всеки вид също!