|
Някой в друга тема тук отбеляза, че змеят у българите има положителни характеристики, че закрилял селата и хората и пр. и, видите ли, идеята за българския змей не е славянска, а прабългарска.
Това, обаче, е само наполовина вярно. Всъщност в българските приказки змеят (хала, ламя) е доста отрицателен персонаж - заприщва реки, изпива кладенци, отвлича моми, бори се с юнаци и т.н. Широко разпространен сред българите обряд е т.нар. "Гонене змей" - млади мъже излизат голи в ръзпътно време и с тояги и оръжие гонят "змейовете".
Дотук всичко е както и у останалите славяни. Смята се, че змеят като митологически елемент е остатък от изчезнали славянски тотемистични вярвания; някои автори дори издигат змея до статус на прастаро тотемистично божество, което с развитието на славянската религия било изместено от антропоморфни божества и започнало да се възприема като злотворна подземна сила. И бог Перун, и бог Даждбог, и бог Ярило (единственият славянски бог-конник) например, често захващали двубой със змейове, легенди за което са се запазили в много етнографски области в България.
НО, също вярно е, че българите правят разлика между "добър" и "лош" змей. Според легендите, край всяко село живее змей, който се грижи за него и го пази от чуждите злотворни хали.
Прави впечатление, че злите змейове, ламите, се представят винаги като влечуги, като зооморфи, а добрите змейове често се явяват в човешки вид и вършат "човешки" дела.
Последната митологична представа наистина е чужда на славянската традиция и съсредоточената в нея тотемистична символика навежда на мисълта, че тя е дошла от друга (тотемистична) религиозна система.
Всички знем, че прабългарите са почитали дракони (грифони???), които се срещат на прабългарски изображения. Характерно за източните вярвания е да се възприемат драконите като благотворни сили, а тюркските религии по принцип са тотемистични религии.
Затова доста правдиво звучащо е предположението, че в българската митология халата е многолико явление, наследило характеристики както от древнославянския змей така и от прабългарския дракон.
Логично и археологически установено е, че при смесването на двата етноса се смесват и техните митологии. В българските поверия вероятно има голямо количество прабългарски вярвания, които обаче не са едностранни, не са самостойни и изолирани, запазени в чист вид, а са по-скоро наслоявания върху славянски представи.
Примери мога да посоча много - най-вече всички празници и ритуали свързани с животни, като Вълчите дни, като Мечкин ден, като Змийските дни.
Има много материал за дискусии и фолклористки изследвания, но за да се постигне нещо, трябва да се отърсим от глупавата и смешна политизация на произхода (само славянски, само прабългарски, само тракийски, само не знам какъв си) и фолклора ни.
Целите тези пререкания на тема "кои сме" и противопоставянето на славянския и прабългарския елемент са толкова грозни и абсурдни, колкото и спорът "кой родител е по-важен за зачеването на детето - майката или бащата".
ПП. Защо поствате толкова малко? Никакви книги ли не четете, нищо интересно ли нямате да кажете на другите? Когато обсъждаме нещо, мимоходом разбирам, че този и онзи знае това или онова за фолклора ни или за езичеството изобщо, но всички си мълчат и си кютат. Е, хайде пишете теми. Нали за това сме се събрали в този клуб - да си говорим, а не да си мълчим.
Дайте ми пепел, ще ви дам огън!Редактирано от Orнecлaв на 25.01.04 18:30.
|
Змеят в българската митология
