Това му е хубавото на езичеството: хем е ново, следвателно носи си надеждата и очакването, хем се позовава на стари колкото света корени :)

Животът сам по себе си няма смисъл. Ние го правим смислен по един или друг начин.
Езичеството му дава смисъл, непострадал от "цивилизоването". Дава му енергия, неизползвана от извратеняшките ни съвременни логика и ценности. Дава истински, искрен, природен живот. Точно затова, което каза Black Wolf - според езичеството няма нежива природа.

Да си езичник не означава да пиеш еленова кръв, от животно, което собствено ръчно си убил. Това не е нужно днес. Нужно е да разбереш човека, който го е правил преди.
Само декорите се сменят, но езичеството е в сърцето.



Винаги е по-добре да имаш два свята.