в момента, в който ти осъзнаеш себе си като човек, и разбереш, че и другите около теб са също хора, ти инстинктивно усещаш, че сте подвластни на едни и същи неща (напр. смърт, болести и т.н.). ти не би искала някой да ти причини нещо подобно и вътрешно чувстваш, че е несправедливо да го причиняваш на другите, защото можеш да се поставиш на тяхно място и да разбереш какво би било ако някой те нападне, ограби, убие и т.н. всички оправдания, които можеш да си измислиш, за да го правиш ти самата, са именно "оправдания" и на едно по-дълбоко ниво ти ги чустваш като такива. няма друг начин, ако възприемаш себе си като "човек" и останалите около теб също като "човеци" (социопатите са друг въпрос, но това според мен е болест преди всичко на съвременната цивилизация).
в един по-широк план тази нагласа може да важи и изобщо за другите живи същества, но това е друга тема.

разни понятия като чест и т.н. имат своето място, но в момента, в който трябва да избираш между тях и "големите" етически правила, трябва да си наясно какво ще избереш. например да се засегнеш заради чест - може (макар че понякога може да е пресилено, но карай, и без това само себе си тормозиш ), да убиеш заради чест - не.
неслучайно "дребните" етически правила могат да се менят от култура на култура, но "големите" правила са неизменно същите навсякъде. защото те са най-важни и те са това, което прави от човека човек.

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching