На славяните е чужда източната философска идея за постоянно раждане и прераждане, за карма и прочие. Според славянското езичество (съвсем в натурата на Природните религии), човек се ражда веднъж, умира веднъж, мигрира в Долната земя и остава, заживява там завинаги, като задгробният живот е един вид еволюция на човешката същност, следващо стъпало в развитието на човека, отърсване на духовното от телесното. По време на земния живот, човешкият дух е силно обвързан с обитаваното от него тяло, което е причина той да не може да развие в цялост свръхестествените си способности. При настъпване на смъртта тялото погива, телесната материя освобождава концентрираната в нея енергия (онова което наричаме "душа") и тя е готова да започне самостойното си съществование като дух. Често обаче, човешкият дух така здраво се е пропил в тялото, че дори след смъртта не може да се освободи сам от него, поради което славяните практикували погребално изгаряне. Чрез свещената си същност и върховната божествена сила, която носи, огънят унищожава мъртвата плът, отделя и очиства духа от материята и го подготвя за трансценденталното му пътешествие към неговия вечен дом - земята на мъртвите Нав. Когато огънят унищожи тялото, освободеният дух се нарича "мора", т.е. "мъртвец", "мъртва душа". Морите са всички човешки духове след смъртта - те вече нямат тяло, не са живи хора, но същността им все още е като тази на живите души. Едва когато богиня Мора ги срещне по земята и ги отведе в Долната земя, морите се превръщат в "нави" - същински подземни духове. Навите вече не са просто души на мъртъвци, а по-висши същества; те развиват и придобиват големи магически способности, обладават тайни познания, понятни на боговете и духовете, но необясними за живите хора. Точно поради магическата им сила, живите уважават, почитат и се прекланят пред мъртвите си роднини, защото те могат да им вредят или да им помагат, в зависимост от отношението към тях.
Задгробният живот е вечен и протича в Нав. Подземният свят е страховит за живите - тъмен, студен и изпълнен с трудности е, но навите там чувстват покой и умиротворение. За мъртвите души е по-добре да слязат в Долната земя, където е мястото им според вселенския закон, отколкото да останат в света на живите. Тук те биха били изгубени, винаги скитащи, лутащи се; никога не биха намерили спокойствие, защото ще бъдат в един чужд за тях свят. Затова и най-голямото наказание за мъртвеца е духът му да не бъде допуснат в Нав, а да бъде оставен на Горната земя. Такава съдба е отредена на най-големите грешници, на злите хора, престъпниците, които са причинявали страдания на околните, грабили са, убивали са, насилвали са. Също понякога не успяват да се преселят в Нав и душите на самоубийци или убити - хора намерили преждеврменно смъртта си. Понеже са умрели без време, не когато трябва, Мора не ги очаква за да ги отведе и, като няма кой да им покаже пътя към света на мъртвите, те завинаги остават да блуждаят сред живите. Тия мори, които така и не успяват да напуснат нашия свят изпитват големи страдания и се озлобяват, поради което започват да вършат злини на живите, на които се натъкнат; превръщат се във вампири и върколаци.
Над Нав властва богът на злото, мрака и нещастията - Чернобог, а негова вечна спътница е богинята на зимата, студа и смъртта, старицата Мора. Единствено в зелената слънчева градина Рай, където обитават душите на добрите хора, управлява бог Влас.

(повече на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите