Не мога да се съглася с теб, че християнството приспива критичното мислене. Напротив, то създава добри предпоставки за такова.

Хиляди томове са изписани през вековете от хора, които са били християни и са си блъскали главата над това да разберат християнството по-добре. Затова и има толкова различни разбирания за него.

Въпросите, които ние като не-християни си мислим, че можем да зададем на един християнин и да го шокираме, отдавна са зададени и са получили разнообразни отговори и обяснения, някои от които съвсем задоволителни.

Пробвай се да поспориш с някой богослов, да видиш за какво говоря. Същинско изпитание за всяко критично мислене е! :) Защото тези хора са ерудирани и интелигентни, и могат и сами да си зададат въпросите, които ти би им задал... но могат и да намерят отговорите, които ти не би намерил.

Точно християнството е една добре развита система, която е трудно да атакуваш. В сравнение с него един политеизъм изглежда детински смешен - там хората дори не си задават някои най-елементарни въпроси, какво ли остава да се пробват да им отговарят.

Християнството освен това засяга толкова много страни на битието, че го обгръща отвсякъде. В езичеството има разделение на сакрално и профанно и някои въпроси просто нямат никакво отношение към религията, и съответно тя не се занимава с тях и не ги обяснява. В християнството някакси е помислено за всичко.

Изобщо, ако някоя религиозна система изисква затваряне на очите пред здравия разум, то това е езичеството (политеизма). Ако насочиш острието на критиката си към сборника Гръцки митове вместо към Библията, ще разбереш какво имам предвид.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!