...във връзка с това думите на един индиански шаман, който добре е коментирал отношението на християните към "изгубените езически души".
Казал го е достатъчно красноречиво...

"Ние нямахме писани закони, но спазвахме тези на Великия Дух, който е създал и направлява всичко съществуващо. Вие, белите хора, ни смятате за диваци, но то е, защото не разбирате нашите молитви. Вие дори не се опитвате да ги разберете. Когато пеем нашите хвалебствия към Слънцето, Луната или Вятъра, вие казвате, че почитаме идоли. Понеже не ни разбирате, вие ни обявявате за изгубени души - само защото нашата вяра е различна от вашата.

Ние виждаме делата на Великия Дух във всичко - слънцето, луната, дърветата, вятъра, планините. Понякога ние се обръщаме кам него чрез тези неща. Толкова ли е лошо това? Смятам, че имаме искрена вяра във Всевишния - по-силна от тази на повечето бели, които ни наричат “езичници”... Индианците са тясно свързани с Природата, а нейният създател не живее в мрак!

Знаете ли, че дърветата говорят? Е, те го правят. Дърветата разговарят помежду си и говорят и на вас, стига да ги слушате. Проблемът е, че белите хора не слушат. Те никога не се научиха да слушат какво им казват индианците, така че не очаквам, че ще се вслушат и в останалите гласове на Природата. Нека все пак ви кажа, че съм научил много от дърветата - понякога те ми разказват за времето, понякога за животните, понякога за Великия Дух."

Татанга Мани (Крачещия Бизон, 1871-1967)