Димитров ден 26 октомври.
Тази тема я написах за димитровден, но тогава неможах да я пусна отказах се защото изпуснах, деня, но във връзка със тазседмичното предаване сблъсък реших все пак да я пусна, човек трябва да познава традицийте си.
Честит Димитров ден, на всички именници.
Това е един безпорно важен празник от българския календар, празник с дълбока древност далеч по голяма от тази на християнския светец чието име носи. Тази дата е била особенна не само за нас Българите, но и за много древни народи със собствена календарна система. На този ден съзвездието Плеяди залязва, по самото съзвездие в древноста множество народи изчисляват и създават собствени календарни системи, като Египтяни, Китайци, Римляни, Гърци и др.
У нас Българите, той се свързва с много неща най-древния и закодиран смисъл е свързан с една безкрайна епична битка, тази между слънчевия коник герой и неговата противоположност Суря Ламя- Хала- Дракон. Всяка година се ражда един герой който израства и подема битка със Старото слънце олицитворявано от Ламята, и на този ден юнака я убива за да се превърне на свой ред в ламя, убива старото слънце за да може да се роди новото но на свой ред се превръща в него(старото).
В народната традиция този празник се нарича още Разпус, защото на този ден са се разпускали ратаи и овчари и се извършвало разплащането, също така са се разпускали и хайдушките дружини и един от дните в които се приключва военната година защото от тук на татък тъмните сили господстват и могат да дават сила на врагът, с който се свързват в биполярната опозиция свой-чужд.
На този ден се принася в жертва (курбан) най- старият петел (символ на старото слънце и на умиращата положителна енергя), на ритуалната трапеза се слага още ракия, вино, ястия от овче месо и ябълкови сладкиши.
Празника е предшестван от така наречената малка или Димитрова задушница което, показва че този ден е бил свързан и с почитта към мъртвите.
След този ден следват серия от празници които също са своеобразно почитане на слънчевия герой и неговата метаморфоза, празници почитащи паметта на мъртвите и войнския дух.
27 св. Нестор – сподвижник на св Димитър или така наречените миши празници.
Вълчите празници които започват в различни краища на страната, на различни дати, но най често от 1 ноември(9 или 11) те траят 3,7 или 9 дни.
Вълкът като символ е тясно свързан с битката на слънчевите начала. Вълкът е древен символ на българският войн, той е символ на самия цар родоначалник- прадеда от който сме произлезли. От съюза на вълкът и сърната се ражда новия цар – новото слънце. Вълкът е абвиалентен символ той е самия войн-герой, но той е и дракона със който се бори. Навярно древения смисъл на тези празници е тясно свързано с метаморфозата която героя претърпява.
Заслужава си да се обърне внимание и на броя дни в които те се празнуват, числата са тясно свързано с вертикалния модел на света, 3-е символ на горната, долната и средната земя, 7 и 9 са числа тясно свърани с апокрифните ни представи за небесата или нивата в божествения свят. Очевидно древния смисъл на празника е тясно свързан с култът към предците, и прехода между световете.
През тези дни жените не работят, най важното е да не плетат и тъкат, да не се докосват до вълна. Вярва се, че тези които нарушът тази забрана, вълци ще изядат овцете им. Много строго се следи да не се крои и шие дреха на мъж, особено ако ходи по полето и гората защото ще го срещнат вълци и ще го изядът. Не се отварят ножици – “за да не се отварят на вълците остата”, не се решат овцете “за да не си точат вълците зъбите”, не се пере – “за да не се пенят на вълците остата”. Жените не работят с остри предмети(особенно бременните) за да не родят дете с отрязани пръсти. Още в навечерието на празника жените връзват ножиците с червен конец и ги крият с гребените, слагат катинар над огнището. Слага се пирон в огъня или игла в кваса.
Предпазните мерки на празника навярно са тясно свързани със старославянската представа, за вампири и върколаци. Това са души на умрели които заради някакво зло не са намерили покой и се връщат за да тормозят живите, те също са своеобразен символ на прадеда, но в неговия отрицателен и по първичен аспект. В древноста в погребалните урни са слагали пирони и счупени ножчета за да попречът на духът на мъртвия да се завърне като вампир или върколак
8 ноември Архангелов ден с този ден се слага край на цикълът празници посветени на този аспект на слънчевото божество, това е ден за почит към мъртвите и войните.
Народно поверие гласи, че този ден преградата между нашия и отвъдния свят е най-тънка, за това той е и ден за общуване и почитане на мъртвите.
Коли се курбан и се правят обредни питки, поминални хлябове. Празника се нарича още голяма задушница.
*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*
|