Шаман-тунгузки религиозен специялист.

Определение на Мирча Елияде за шаманизма – архаична техника на екстаза- едновремено с това ,истицизъм, магия и религия в широкия смисъл на тази дума.

Дами и господа проблема ви около шаманизма се получава защото наблягате на различието а не търсите общото.
Общото за всички видове шаманизъм е вярата, че човек може приживе да напусне тялото си и по този начин да общува с богове, духове и т.н. вярата, че подобен тип хора могат да просят или да носят здраве или различни блага за съплемениците си от отвъдното, като здраве, плодородие и т.н. това се осъществява именно чрез техники на екстаза музика, танци. Или другия вариянт чрез същите техники тялото на шамана да стане гостоприемник за тези сили – духове и богове и пак да допренесе за благополучието на съплемениците си..

Всичко което влиза в тези рамки и независимо дали ги надхвърля как и колко е шаманизъм, в това число и вудуто.

Всеки вид шаман е религиозен специялист, но не всеки религиозен специялист е някакъв вид шаман.
Да не бъркаме родово и видово понятие, за съжаление неможе да се открие адекватен термин на това явление като цяло. В отеделните случаи може би наистина е най-правилно да се наричат както си е на техния език ако някой има такива познания и е сигурен, че другите ще го разберат, но религиозен специялист е прекалено обобщаващо.

Има изключения но шаманизма се предава като повечето знания от тоя тип от учител на ученик. Има само редки изключения когато някой става шаман без обучение, защото притежава дарба или в следствие на силен шок или някаква травма която го превръща в такъв. Което ме подсеща за една история която писаха преди няколко години по весниците, тя бе разказана от българите които тогава покориха връх Тенгри в Тян-шан, аз ще се опитам да преразкажа нещата както ги помня ако някой се сеща по добре за тази история да ме поправи. Та те разказаха, че попътя си към върха във някакво село имали много интересен разговор с една шаманка. Като повечето алпинисти идващи от далеч те естествено били атракция в забравеното планинско село, и като всички хора в подобни райони местните били невероятно любезни и гостоприемни. Та въпросната жена като разбрала, че са българи им казала, че там всеоще тази дума не е загубила смисъла си и че се пазят легенди за тоя народ който бил прогонен от някакъв демон враждуващ с Тангра и други такива дет съвсем не си ги спомням. По интересното в разказа и че с думата булгар или нещо подобно днес там наричали хора които вследствие на някакъв преживян шок или буквално хора които са срещнали смърта и са я преживели и вследствие на това са придобили някакви необикновени способности. Самата тя станала булгар след като някаква мечка или нещо подобно за малко не я схрускало, гадината май се беше отказала от нея по някакво чудо но съвсем не помня какво. А и това доста добре се връзва с няколко отцелели думички от техния език (пра-българския) Бал или бул е дума която в буквален превод е господ и корен чрез който се образувала и думата им за господин. И гуру-старец, народ но самата дума е производна на санкритската гуру която означава мъдрец, учител. Така де и според самата ни народна традиция старите хора винаги са били символ на мъдрост и някакъв вид учители за лудите млади. И като се съберат булгар се превежда като божимъдрец или старци, човек научил мъдрост и знание даром и или от преждевремено преживяното. Това доста добре се свързва и с легендата Шан казъ да стан, където Атила Аудан Дуло и Таврил започнали да се наричат българи след като преживяват на косъм смърта и един вид за втори път се раждат в една пещера, абсолютно шамански мотив.

*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*