Мислех да цитирам определение от Елиаде, но вчера ми попадна друга книжка, ето цитат от нея:Всички ние можем да виждаме по рождение - въпросът е, що за виждане е това? Това е възприемането на света през призмата на една проникната от понятията реалност, вписана на свой ред в многоцветността, но и в цветната слепота на съответната култура. Нашият свят, независимо от какъв обществен произход е повлиян, е субективно творение на човешкия дух. Ние сме създали всички наши теории и възгледи, за да разберем по-добре този свят; мнозина обаче вярват, че тези теории са автентични отражения на природните закони, обобщения на природните принципи. Този наивен реализъм, който прибързано приема географската карта за същинската местност, за съжаление все още е владетел в нашето царство от зрящи слепци.
Шаманът е човек от два свята. Неговото зрително сетиво е удвоено, светът на неговите чувства е раздвоен, мисълта му винаги тича по две релси. За първото му раждане е отговорна биологичната му майка, при второто му раждане кръстници са му духовете, някой космичен източник на живот или някой бог.
Тези сили го призовават безвъзвратно, те му дават сила да води нов живот - като шаман, който вижда зад кулисите на живота…
В края на тази глава бих искал да се спра малко по-подробно на образователната институция за знахари, с която разполагат индианците ямана от Огнена земя: Лоима-йекамус, училището за знахари. Това училище не е постоянна институция. Събитието се състои през многогодишни интервали през дългите зимни месеци и често продължава до половин година. На избрано място, така че да не бъдат обезпокоявани се строи голяма хижа. Къщата Лоима не е профанна сграда, тя предизвиква голямо страхопочитание и боязън; тук се събират хауцелите, зли и опасни духове. Дори само влизането в къщата изисква особено буден дух. След като са се настроъвали в продължение на много часове в собствените си домове, учениците се придвижват към къщата Лоима с наведени глави, полузатворени очи и предпазлива стъпка, като поставят крак пред крак…
Ученикът знае, че го очакват месеца на най-строга концентрация и упражнения, през които той трябва да събере всички сили на духа си. Опитни учители наблюдават и напътстват новаците. Не е позволено пребиваване изван къщата Лоима, тъй като трябва да се избегне всякакво отклоняване. Връзката със семейството или жената е ограничено до минимум. Забранени са и сексуалните контакти. Целият дневен ред служи на вглъбяването и съзерцанието. Учениците стоят почти непрекъснато на местата си, без да помръдват, а на свечеряване, към четири следобед, започва общата песен, която се прекратява късно след полунощ. След кратка почивка за сън на развиделяване упражненията се подновяват, т.е. учениците остават на местата си, докато слънцето премине зенита. Сега малката общност се заема с някои неотложни задачи като събирането на дърва за горене на миди. Три часа по-късно всички отново заемат неподвижната си поза. Храната е оскъдна. Тя се състои най-много от три черни миди дневно. Ако някой ученик покаже сериозен напредък, дажбата му се намалява на две или дори на една черна мида , тъй като, колкото по-малко храна приема, толкова по-стабилно протича духовното му развитие. Както е известно, постенето е популярно средство за постигане на променени състояния на съзнанието, тъй като обезсилването на тялото предизвиква отслабване на обичайните структури на психиката.
Учениците седят на пода с изпънати крака. Изправеният торс притиска към стената на хижата една дървена дъска, пъхната зад тила. С времето тази поза е доста изморителна и скоро се превръща в неописуемо мъчение… За ученика неудобствата се увеличават и от това, че той не може да промени позата си по време на сън; може само да свие крака към гърдите си, дървената дъска обаче остава винаги зад тила.
Обучението протича така, че да елиминира из основи обичайния опит на ученика - разрушават се всички модели на действие, които стабилизират навиците. Постене, неподвижност, болки, монотонно пеене, постоянен страх от духовете хауцела, както и дълга изолация от всекидневния живот на племето отвеждат ученика в една нова сфера на съзнанието…Тялото и душата му се намират в един вид вакуум, който не предлага опора и ориентация, една празнота, в която той се чувства безпомощен и объркан. Всички придобити норми, морални предписания, целият кодекс на поведението му са отнети. От празнотата постепенно изгрява един нов свят, в който той прави първите си предпазливи опити да пристъпва.
Смисълът на училището за шамани е трансформацията на тялото. Кандидатите трият страните си с дървени пръчки, натопени в бяла боя. Натискът върху кожата е съвсем лек, целта обаче е да се покаже кожа, която е по-тънка от първоначалната… по-нататъшното триене изважда …втори слой кожа. Накрая трябва да се покаже трети слой, който е толкова чувствителен, че при всяко докосване причинява големи болки. Когато всички кандидати са достигнали до този етап, обучението се смята за приключено. Вероятно монотонното триене подпомага процеса на трансформация на съзнанието. Разкриването на три пласта кожа би могло да символизира и постеренното осъзнаване на "вътрешното тяло", сиреч на душата…
С появата на трети слой кожа е постигната целта на всички усилия: образуването на "второ тяло". Това тяло се състои от "лека материя като пух", така казват ямана. Тялото на йекамуса /шамана/ изглежда като нормално тяло на всеки човек. В действителност обаче обиколката на тялото на магьосника е стотици метри по-голяма; нищо, което се случва в това поле не остава скрито за шамана. Ако той се нарани, само за ограничения поглед на нормалния човек потича кръв, защото в действителност пухеното тяло на шамана не съдържа кръв. Заради тялото от фина материя жителите на Огнена земя не възприемат шамана като човек.
Важна цел на обучението е да се придобие ваиювен на друг шаман. Ваиювен означава сила, енергия, част от нечовешкото тяло на знахаря. Ученикът или помолва някой стар опитен учител да му предаде своя ваиювен, или си го набавя тайно от някой мъртъв магьосник.
Ямана казват, че йекамус загубва чрез "сънуване" своята личност и тогава започва да действа неговата "кеспикс", душата му. Кеспикс прави всичко, което йекамусът иска от нея…