Опитах се да намеря тълкувания на термина езичество в дебелите книги ама явно нямам подходящите дебели книги и за това тук ще са предимно лични разсъждения. Макар, че за някой от тях бих си заложил главата и малко ме съмнява друг да успее да ги опровергае по дедуктивен път.

Политеистичните религий са ни първата асоцияция с езичество, но дали тези понятия са напълно идентични, честно казано малко ме съмнява. Въпроса дали има монотеистични и дуалистични езически религий е много спорен и не бих искал да се спускам в излишни прерикания.
Но определено “монотеизма” на една абсолютно не езическа религия като християнството ме обърква жестоко и ме подтиква към серия разсъждения. В нея има поне 4 фигури с абсолютно божествен статус, цели легиони от свръх естествени същества някой с доста изразена индивидуалност, също и множество светий на които се оказва някаква почит едва ли не като на мини божества- особено при католиците.
Светата троица не е патент на християнството има я във всички индоевропейски езичества а в някой от тях има и тъмни божества опониращи на върховното или на светата троица. Работата с легионите май я има у всички религий под различни форми, но някак си е доста по силно изразена у езичниците а и светийте това не е ли чист анемизъм почит към предците толкова силно характерен за тях.
Това доста ме кара да се позамисля коя е същноста на езичеството, а отговора за мен е доста близо, няма езическа религия създадена от човек, всички те са плод на колективни представи на един народ един вид чист фолклор. Освен това те в изключително редки случаи са били налагани на други народи. Единствения объркващ случай за който се сещам е юдаизма народен, но и монотеистичен и поради името яхова не се смята от християнството и ислияма за езичество. Макар, че ако върнем достатъчно назад във времето тази религия тя по нищо няма да се отличава от другите езичества, тя ми е и едниствения познат пример в който подобна религия се налага на друг народ. Резултата е плачевен, Хазарите почнали да се правят на по големи юдеи и от евреите. Все едно гледам вълчо който още малко и ще пренапише Едите или би се върнал в миналото за да поучава друидите защото той е попил мъдроста на севера за разлика от създателите и. Това ме разсмива, но и ме дразни жестоко защото е плод на комплекси и никога не знаеш до какво могат да доведат, щом един неуспял художник като хитлер може да причини толкова скръб и нещастие на какво ли е способен един неуспял езичник.
Та да се върна на темата еизичеството всякога е било фолклорен продукт, К. Г. Юнг е едно от най големите имена в областа на психологията, според мен само Фройд седи пред него и то защото е редно да отдадем заслужена почит на Бащата на съвремената психоанализа. Та господин Юнг е създател на теорията за колективното несъзнавано и архетипите които обясняват доста неща в подсъзнателното поведение на масите и индивида и са също така настолни теорий в парапсихологията. Така нареченото колективно несъзнавано и архетипи са много близки елементи в психиката ни, те са зрънца около които даден народ наслоява различни митологични представи. Както знаете някой части на мозъка ни свързват еволюционо с разни по нисши бозайници, влечуги и така на татък, по същия начин колективното несъзнавано ни свързва с предците с еволюцията в тяхното мислене. Така на пример ако си българин и сънуваш змия е твърде вероятно да изтълкуваш по доста различен начин същият символ от един китаец имено поради разликите в това колективно несъзнавано. Архетиповете са точно като кухи съдове в което наливаме различно съдържание, примерно тъмния архетип на сянката като всеки архетип се изгражда от двете части на несъзнаваното, колективната ще е общоприетата прдстава за злото на дедите ти то ще е най-малко общократно на всичко което събужда ужасът във теб – баби яги, торбалани, таласъми, караконджули, демони. Лично несъзнавания продукт на тази сянка ще се формира от някой твой страни за които постояно родители или общество са ти натъртвали, че са грозни лоши и т.н. това е личния ти демон който поради това, че е наврян на тясно и постояно му се казва да седи мирно може да се изроди в чудовище като мистър хайд. Или друг архетип е цялостната личност, колективно той е слънчев бог явява се като дете или старец които ти казват безпорни истини само, че от слънчев бог до слънчев бог за даден народ има и серия от индивидуални качества и атребути, в личен план това е вътрешната хармония, единството и непротиворечивоста към която се стремим, овладелите тоя архетип са адепти като исус или буда. Та от различията които се създават начина на мислене и на възприемане на оклония свят се създава и народопсихологията която изследва колективното поведение и представи на масите. А религията е цялостен мироглед ако е създадена от човек тя се крепи на личната му философия и житейски опит, ако е създадена от народа то това са колективни представи система от тотеми и табута които всички усещат еднакво близки без да се чустват притеснени да следват индивидуални поведенчески норми.
В подкрепа на това че езичеството е народна религия ще преведа и самата етимология на думата езичество- идва от славянското език сиреч религия на твоя език, религия която е най близко до твоя словоред- начин на мислене.
Или обобщено езичеството е религия на твоя език, създадена от собствения ти народ народ. Фолклора сам по себе си не е езичество но с малко помощ от следните науки ние можем да възродим родното езичество, история, археология, психология, етнография и най вече солидни познания в областа на различни мистични традиций да няма да е съвсем каквото е било някога, но гаранция, че ще е много близко и най – малкото няма да е загубено по смисъл, сякаш мога да дам.

Като за щаслив край ще кажа, тези които все пак практикуват други езически традиций, не че е невъзможно да постигнат успех, но първо няма да е толкова лесно второ езичеството по дух е един вид екология, всеки еколог е длъжен да опазва богатството на флората и фауната където живее така и ние сме длъжни да опазваме уникалноста и самобитноста на културата в която живеем. Да изчезне един биологичен вид е нещастие за цялото човечество защото то обеднява, да изчезне една самобитна култура е не по малко нещастие и ни обрича на по голяма духовна бедност няма кой да опази културата ни освен ние самите защото повечето който могат да ни помогнат дори не знаят къде се намираме. Та за тези които си падат по практиката на други езически традиций според мен е по подходящ термина Паганист хем е общоевропейски хем ще отговаря повече на интересите им. Макар че етимологията на тази дума до колкото си спомням латинския превод също се свързваше с народен, по точно означаваше селски или провинциялен нещо което по добре отговаря на този тип практикуващи.

*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*